BG | RU

ПЪТИЩА НА РУСКАТА ЦЪРКВА

година 2019 / брой 147, Василий Чернов

  

 


С д-р Василий Чернов разговоря д-р Смилен Марков


Д-р Чернов, най-напред бих искал да ви попитам кое ви подтикна към изучаване на Англиканската църква и дали работата по тази тема може да е източник на богословски проникновения, имащи отношение към днешния ден?


Англиканите сами наричат църквата си „лабораторията на християнството“. Случващото се в Англиканската църква в момента очертава реалността във всички християнски църкви след 20 или 30 години. Нека да дам два примера. Англиканската църква започна да ръкополага жени през 70-те години на XX в., а понастоящем повечето протестантски църкви го правят. По темата за правата на хомосексуалните се заговори най-напред в Англиканската църква, а днес всички християнски деноминации се вълнуват от този въпрос. Но това е най-повърхностният, политическият аспект, който показва значението на Англиканската църква в християнския свят. По-важен е опитът на англиканите за богословско осмисляне на Модерността.


„Казанът на Модерността“ завря най-напред тук в Англия. Английските християни първи се изправиха пред сложните предизвикателства на модерното общество. Никъде другаде богословските разногласия (не става дума само за ереси) не са ангажирали толкова голям брой членове на Църквата. Единството на Англиканската църква не се основава на някаква унифицирана богословска доктрина. Това прави тази общност отворена, може би най-отворената от всички християнски общности – с произтичащите от това проблеми. Тъкмо тази отвореност превръща англиканството в лаборатория на християнството. Това е валидно особено днес, когато конфесионалната основа на християнските общности се поставя под въпрос.


Модерността успя да разколебае концепцията за принадлежност. Тя най-напред застави всекиго съзнателно да се пришие към някаква общност и да действа според една строга групова идентичност: държавна, национална или църковна. Модерните общности са консолидирани групи – споени от общо учение (идеология) и изискващи от своите членове безпрекословна вярност. Днес обаче модерното общество вече е навлязло в нова фаза, при която от всекиго се иска да бъде пропусклив за различни групови идентичности, да действа независимо или дори противно на групата, към която първоначално е принадлежал. Сега членовете на Църквата следва да се ориентират в пространството на сблъсък и преливане на групови идентичности. Англиканите се справят с това, понеже тяхното единство не е формално основано на кредото. Поради специфичния и горчив исторически опит те предпочитат да центрират единството си около общото богослужение. Разбира се, молитвата е израз на учението на вярата. Вие не можете да се молите заедно с една общност, ако не споделяте нейната вяра. Англиканството добре знае това и проявява уважение към онези, които не желаят да участват в богослужението поради доктринални различия. Но те настояват, че ако ви се удава обща молитва, то вие споделяте общата вяра без значение от различията в богословските позиции и мнения. Така че вярата не се изразява на първо място в интелектуални структури. Тя най-непосредствено се изразява в общата молитва. В това отношение ние можем да се поучим от англиканите.


Имаме ли основание да противопоставим разбирането за единство в Англиканската църква и съответната съборна култура, от една страна, и развитията в Римокатолическата църква след Втория ватикански събор, от друга. Вторият ватикански събор модифицира разбирането за доктринално единство и отваря Римокатолическата църква към други християнски църкви и общности, в т.ч. и чрез завръщане към по-традиционни възгледи. За целта Съборът си позволява рязко да промени богослужебната практика. Дори някои негови апологети са скептични относно легитимността и ефикасността на подобна намеса в богослужението, защото се опасяват, че Съборът е надскочил прерогативите си. Как се подхожда към богослужебните реформи в Англиканската църква?


В Англиканската църква богослужението се е променяло многократно. Тук през XX в. има поне три значими богослужебни реформи, които са много по-радикални от извършеното на Втория ватикански събор. Подходът обаче е различен. Англиканите никога не отменят и не видоизменят богослужебни последования. Те просто добавят нови форми. Този подход прилича на православния. Ние никога не отменяме или изменяме стари чинопоследования, а само добавяме нови. Така например последованието, в което участвах, преди да дойда на тази конференция – молитвата преди пътуване със самолет, не е съществувало преди. Текстът на молитвата и ектенията са нови.


Несъмнено Англиканската църква понякога е бивала изкушена да подменя богословските въпроси със социални. При нас, православните, изкушението е в точно обратна посока. Ние почти винаги сме бивали под външна власт – византийски император, османски султан или руски цар. Поради това сме свикнали да оставяме социалните въпроси на светското обществото. Оттук произтича разпространеното сред православните отношение към богослужението и молитвата като към нещо, което няма връзка с реалния живот. В англиканството господства разбирането, че молитвата е социално действие, тя е заемане на позиция по проблемите на обществото. Общата молитвата определя начина, по който стоим в обществото.


При всичките си слабости, Англиканската църква е сторонник на социалната актуалност на молитвата. Тяхното богослужение, тяхната обща молитва е обществено значимо действие. В Римокатолическата църква процесът върви в сходна посока. Мъчат се да се върнат към принципа на св. Бенедикт от Нурсия „моли се и работи“ (ora et labora). Мисля, че Православната църква трябва да наблюдава внимателно опита на Англиканската и Римокатолическата и да направи своето богослужение по-адекватно към социалната реалност. Иначе богослужението може да се превърне в концертно изпълнение на византийска музика; може да се озовем в Нарния. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.com Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org