BG | RU

НЕСЪСТРАДЕТЕЛНИЯТ ХРИСТИЯНИН: ПОЛИТИЧЕСКИТЕ УПОТРЕБИ НА РЕЛИГИЯТА

година 2019 / брой 142, Даниел Смилов

  

Завръщането на религията в политиката в западните общества е видимо не само в тероризма на „Ислямска държава” и крайно десните радикали, но и в нарастващото желание на „патриотични” мнозинства (или претендиращи да са мнозинства) в тях да се идентифицират с християнството. Това желание е най-отчетливо в Източна Европа и Русия, където християнството се възприема като културна отлика на мнозинството от чужденци, мигранти, бежанци и външни влияния.[1]


През последните десетилетия броят на идентифициращите се като вярващи християни е нараснал у нас. Това нарастване не е драматично, но все повече хора се смятат за религиозни: днес те са 61,5 %, което е ръст от над 5 % за десет години.[2] Нараснали са също и вярващите в Бог (69,9 % спрямо 67,8 % преди десет години) и са намалели невярващите в задгробния живот (от 52,1 % на 45,5 %). Разминаването между вярващите в Бог мнозинства, които обаче не вярват в задгробния живот, дава основание да се говори за политически, отколкото за религиозен обрат. Това е така поради две причини. Първо, идентификацията с „християнството” изглежда доста повърхностна: начинът на живот на хората остава непроменен, както и основните им разбирания по важни за религията въпроси. Ходенето на църква също e в голяма степен ритуално и празнично събитие, част от етно-културното наследство на европейските общности – у нас то видимо не се е повишило. Второ, този обрат е предизвикан основно от политически формации, наричащи себе си „консервативни”, „националистически”, „патриотични” и т.н. Той не е свързан пряко с църковна политика и в някои общества като българското обратът се е случил при сравнително ниско доверие в институционализираната църква.[3] Нещо повече, в страни като Полша и Унгария обръщането към християнството в политиката върви ръка за ръка с противопоставяне на позиции на папата и Католическата църква по отношение на миграцията.


От тази гледна точка обратът към християнството в европейската и западната политика като цяло би трябвало да се разглежда не само като религиозен феномен, но най-вече като културно-политически. Този текст цели да покаже, че новият синтез от политика и християнство, който се получава, има малко общо със самото християнство и много общо с възхода на националпопулизма в западните общества. Призмата на анализ е една от централните християнски теми: страданието и състраданието. (…)


 


[1] В Западна Европа през последните две десетилетия процентът на идентифициращите се като християни спада – в някои държави като Испания, Португалия, Белгия, Финландия и Холандия – значително (над 10 %). В останалите държави тенденцията е на минимален спад или на задържане на нивата. Навсякъде идентифициращите се като практикуващи или непрактикуващи християни са по-предразположени да са срещу мигрантите и исляма. Being Christian in Western Europe, Pew Research, 2018 https://www.pewforum.org/2018/05/29/being-christian-in-western-europe/ В Източна Европа идентификацията с християнството е ключово свързана с националната идентичност. Също така в този регион огромни мнозинства считат своята култура за висша спрямо останалите (православните държави са водещи в тази тенденция). Eastern and Western Europeans Differ on Importance of Religion, Views of Minorities, and Key Social Issues. Pew Research 2017 https://www.pewforum.org/2018/10/29/eastern-and-western-europeans-differ-on-importance-of-religion-views-of-minorities-and-key-social-issues/

[2] Данните са от петата вълна на European Values Study 2018 https://europeanvaluesstudy.eu

[3] За последните десет години доверието в Църквата и религиозните институции по-скоро е спаднало у нас (EVS 2018).




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org