BG | RU

„ДОМЪТ МИ ДОМ ЗА МОЛИТВА ЩЕ СЕ НАРЕЧЕ“. ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС НА ПРЕЗВИТЕРА ТЕРЕЗА ЗИКОВСКА

година 2019 / брой 141, Пламена Димитрова-Рачева

  

Изложбата на варненската художничка презвитера Тереза Зиковска е посветена на ценен юбилей от духовното и културно наследие  на Варна – 180 години от съграждането и молитвеното служение на православния храм „Св. Атанасий“.


Смисълът да бъде почетена тази годишнина в живота на църквата ни се разкрива в Светото писание, в което се казва, че „Предисторията на човешкия род се изживява в Рай; времето на земната история – в настоящите земни предели; бъдещото време – „в новото небе и в новата земя“.


Изложбата  „Домът ми дом за молитва ще се нарече“ представя 35 живописни платна, създадени в периода 2000–2019 година от Тереза Зиковска. По своето съдържание идеята й може да се уподоби с Проскинитарион, защото в нея са включени – изображения на православни храмове от България, Света гора Атон, Светите земи в Израел и Палестина, Русия и Румъния. Както се знае Проскинитарион е узаконено преклонение пред реалното изображение  (обект-реликва, храм, място на светостта). Молитвата е към определеното място и време, т.е. ден на рождението или смъртта на чествания светец, неговото светилище и храма му. За задължителен елемент на молитвата се счита физическият допир или вземането на нещо от физическата субстанция на светите предмети.


За художничката Тереза Зиковска това е и още нещо, свързано с нейното молитвено пътуване по Светите места – храмове, манастири и земи, а именно живописното им пресътворяване в художествени образи. Тя следва молитвеното поклонническо пътуване в християнския свят, което е широко застъпен ритуал на личностно освещаване. Вярващите, водени от порива за святост, поемат по свой молитвен път, в течение на който те вървят от злото и греха към доброто и съвършенството. Пътят им ги води духовно и физически към местата, в които истината е била дадена на света; местата, в които тя пребъдва в служение и молитви, за да могат те да я съпреживяват и да се просветят.


Поела своето поклонничество в християнството след 2000 година, презвитера Тереза, заедно със своя съпруг отец Дончо и неговите пасоми, изминава пътищата на евангелските събития. Творчески, в живописни картини тя претворява докосването си до сакралното, святото. Картините й звучат като визуална изповед, в която с багри и с емоция, с откровение тя споделя за преживения си духовен катарзис. Там, от храма на своята душа, тя ни показва спускането на животворящия огън на Възкресението в храма на Анастасиса. Визуално това, което тя духовно преживява там, извисява погледа й високо над Божи гроб. За това усещане на Великденското тайнство в храма на Възкресението в Йерусалим поклонничката  Егерия (381–388 г.) е написала „В своето тяло аз съм извън моето тяло“.


Сега в XXI в. пътуването обединява хората, защото им дава контакт с необятността на света. Днес то е много по-малко преживявано като духовно пътуване в опознаването на сакралната история или като осъзнато странстване и постигане на духовна еволюция. Но ако човек е извървял този молитвен път на духа, той благодарствено му се отблагодарява. За Тереза християнските храмове творчески провокират чувствителността и въображението й, обогатяват я и я насочват към нови търсения.  (…)


 


 




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org