BG | RU

ФРАНЦИСК ИЗЖИВЯ ЕДНА МЕЧТА, СЛЕДВАЙКИ ЙОАН ХХІІІ В НЕГОВАТА ЛЮБИМА БЪЛГАРИЯ

година 2019 / брой 141, Джон Алън

  

Днес папа Франциск е в Македония (технически „Република Северна Македония”), след като прекара неделя и понеделник в малката югоизточноевропейска държава България.


Ето и една малка мръсна тайна: много от репортерите, отразяващи Ватикана, не поискаха да се включат в посещението, защото за тях тези дестинации не бяха достатъчно „привлекателни“, а основните им теми - икуменизмът, малцинствените католически общности, миграцията и бедността – са разглеждани или като досадни, или като твърде познати, или и двете заедно.


Затова се налага да напомним, че много често репортерите и папите гледат на нещата по различен начин, а доколкото това се отнася за Франциск, много е възможно тази двудневна визита в България да се превърне в едно от най-важните му пътувания през 2019 г. Още повече че не е трудно да се обясни защо.


Всъщност причините могат да се обобщят в две думи: Йоан XXIII.


От самото начало Франциск гледа на своя понтификат като връщане и практическо приложение на Втория ватикански събор (1962–65 г.), Вселенския събор, свикан от „добрия папа Йоан”. Преди две години, говорейки пред група италиански богослови за Втория ватикански събор, Франциск каза: „Църквата трябва винаги да се връща към това събитие“ и със сигурност го мислеше, поне що се отнася до политиките на неговия понтификат.


От връщането на контрола над литургичните преводи към местните епископски конференции, през възраждането на ролята на Синода на епископите, от защитата на „здравословна децентрализация“ до постоянната му критика на клерикализма и подкрепата за миряните, Франциск е до голяма степен човек на Втория ватикански събор, който се чувства задължен и вдъхновен от папата, свикал и вписал своята визия в този Събор.


Трябва да припомним, че когато през 2014 г. Франциск канонизира Йоан ХХІІІ редом с Йоан Павел II, светостта на Йоан Павел се основаваше на второ чудо, признато от Ватикана, но по отношение на Йоан ХХІІІ Франциск се отклони от традиционните изисквания и утвърди неговата канонизация заради постиженията на Втория ватикански събор. От самото начало Франциск гледа на себе си като на човек, който върви по стъпките на Йоан ХХІІІ и това обяснява защо, рано или късно, той трябваше да просети България.


През февруари 1925 г., още като свещеник, Анджело Ронкали служи в Рим като ръководител на Обществото за разпространение на вярата, пост, на който е назначен от папа Бенедикт XV. Тогава кардинал Пиетро Гаспари, могъщият държавен секретар на Ватикана, съобщава на Ронкали, че новият папа Пий ХІ го изпраща за свой представител в България. В началото Ронкали не приема назначението с ентусиазъм, но сетне се влюбва в тази страна и нейния народ, където остава в продължение на едно десетилетие – от 1925 до 1935 г.


Впуска се в изпълнението на новите си задължения. През 1926 г. дарява средства за изхранването на децата на бежанци от Източна Тракия и Егейска Македония, много от които православни християни и етнически българи, избягали от кланетата в бившата Османска империя.


Ронкали оказва помощ и след тежкото земетресение в България през 1928 г., като веднага след него дори живее с хората на палатки по разрушените места. Тропа на вратите на Ватикана, докато най-накрая Рим не изпраща помощта, станала известна като „трапезариите на папата“.


Ронкали улеснява и сключването на брак между цар Борис III и принцеса Йоанна, която е католичка. След това прекарва по-голямата част от Втората световна война като представител на папата в Турция и Гърция, но използва своето влияние и за спасяването на български евреи от Холокоста.


Отвъд тези конкретни действия, Ронкали е очарован от културната среда в България, която се отличава и със силна православна идентичност. Сприятелява се с много православни и тъкмо този опит го кара като папа да се превърне в защитник на християнското единство, което намира израз в документа на Втория ватикански събор Unitatis redintegratio. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org