BG | RU

НЕИЗВЕСТЕН РАПОРТ НА ПРОТЕСТАНТСКИЯ ПАСТОР ПАНЕ ДАНАИЛОВ ТЕМКОВ

година 2019 / брой 139, Росица Ангелова

  

Протестантството и протестантската пропаганда в Македония[1] напоследък са тема, която присъства в публичното пространство в текстове на Ружица Николова (Цацаноска), Стоил Димитров[2], Йован Йоноски, както и други автори. Повечето от публикациите засягат локални въпроси или правят социологически разрез на темата. Тези и други проблеми обаче не са предмет на настоящия наратив. За нас е важно да се представи неизвестен досега ръкописен документ – рапорт, дело на Пане Темков, който дава светлина за развитието на протестантството в Струмишко в периода след 1922 г. Рапортът е без датировка. Смятаме, че началната възможна година е 1922 , а крайната възможна е 1939 г. предвид информацията, която съдържа. За най-точна приемаме годината да е 1922, когато п-р П. Темков е суперинтендант на Струмишки дистрикт. Тук е мястото да изкажа своята благодарност към ръководството и екипа на Държавния архив на Република Македония за предоставената възможността за работа с фонда. Името на Пане Д. Темков се свързва предимно с протестантството в Струмица и Струмишко и това не е случайно. Град Струмица е разположен в Пиринска Македония, на десния приток на р. Струма. Населението през последната четвърт на ХІХ в. варира между 9870 и 10 160 жители, сред които малка част са турци и евреи. То се препитава главно от земеделие, търговия и занаятчийство.[3]


Повечето автори споделят, че през 80-те години на ХІХ век Струмица става мисионерска станция. В града и околните села започва активна работа сред населението, така щото за кратко време тя показва добри резултати, количествени и качествени. Според проучване в края на XIX век в Струмичка околия броят на протестантите е 624, от които: 144 в Струмица, 8 в село Дабиле, 16 в село Колешино, 184 в Моноспитово, 208 в с. Муртино, 16 в село Варварица, 40 в с. Велюса и 8 в село Драгомирово. Учебни заведения има в Струмица – едно основно с 2-ма учители и 27 ученици; в с. Моноспитово – едно основно с 1 учител и 24 ученици, и в с. Муртино – едно основно училище с един учител и 22 ученици.[4]


За всички, без разлика на пол, възраст и религия, основен източник на информация за ставащото по света и на Балканите е вестник Зорница. Факт, който се потвърждава както от населението, така и от официалните документи на представителите на великите сили в Османската империя.[5]


В град Струмица и околните села работят редица проповедници и пастори, които оставят свой почерк. В началото на ХХ век Струмица отново се появява на страниците на периодика и документи във връзка с нашумялата афера „Мис Стоун”. Причините и перипетиите по случая не са предмет на нашия разказ и затова ще ги избегнем, но е факт, че в неделя, 23 февруари 1902 г., мис Стоун, Катерина Цилка и малката Елена по думите на Манол Пандевски вече са в дома на протестантския пастор Пане Темков.[6] Пандевски обаче греши, защото в турските документи изрично се сочи името на протестантския пастор Коце Кимов. Именно от Струмица е изпратена телеграма до брата на К. Цилка, който по това време работи като протестантски мисионер в Радовиш. Още същата вечер е проведен разпит с освободените. В понеделник гост в дома на К. Кимов[7] и съпругата му е самият каймакамин на Струмица. А къщата им е пълна с приятели, които искат да видят Стоун, Цилка и бебето. От Серес пристигат Гарджиуло, д-р Хаус и кореспондентът Мод.[8]


Това кой е протестантският пастор през 1902 г. в Струмица, е въпрос, който чака уточнение. В брошурата 120 години протестантство в Струмица, дело на Кристина и Михаил Цеков (Струмица, 2002, с. 13), се сочи, че Коце Кимов е проповедник в периода 1895–1902; П. Момиров е в периода 1901–1902 и Илия Кютюкчиев в периода 1902–1910. И двата източника изглеждат достоверни. Цекови ползват архива на църквата в Струмица, а и турските власти не би следвало да грешат, предвид факта, че се води полицейско разследване във връзка с отвличането и освобождаването на Елен Стоун и Катерина Цилка.


А протестантската общност в Струмица расте. Тя поддържа свое училище. Не е малък и броят на слушателите, които присъстват на неделните служби.


Пане Темков се вписва в струмишката протестантска общност през лятото на 1911 г. И все пак кой е Пане Д. Темков? Единствените сведения за него дава Йован Йоновски в своята монография. Темков е роден на 21 декември 1881 г.[9] в Кавадарци, където и получава първоначално образование. Малкото градче Кавадарци е сгушено в полите на Тиквешката котловина, на двата бряга на река Луда Мара. Протестантството тук идва още през 80-те години на ХІХ в. и се свързва с името на свещеника, а после протестантски деец Захари Даскалов. Цялото му семейство и още няколко фамилии от Кавадарци свързват житейската си съдба с протестантството и революционните борби в Тиквешията. (…)


 


 


[1] Терминът Македония и неговото използване в публикациите, свързани с протестантството, ще бъде тема на друго наше изследване.


[2] Димитриев, Стоил. Зараждане и първи стъпки на Евангелистката църква в Струмица. – Епохи, Т. ХХІІІ (2015), книжка 1, 99-103; Образователното дело на протестантите в Струмица от края на ХІХ до 1912 г. – Епохи, т. ХХV (2017), кн. 1, 135-138.


[3] Башевски, Ил. Градовете в Република Македония. Прилеп, 2001, 76-78.


[4]Панов, Бр. Църковно-просветни борби в Струмишко през ХІХ век. – Гласник на Института за национална история, Скопие, 1959, кн. 2, с. 114. Същите данни и в: Панделиев, Б. Моноспитово и моноспитовчани. Струмица, 2004, с. 50.


[5] Грага за историята на македонският народ от архивът на Сърбия. Наредил Климент Джамбазки. Том ІV, Книга ІІІ. Белград, 1987, с. 306.


[6] Пандевски, М. Яне Сандански и мис Стоун. Скопие, 1992, с. 152.


[7] Че Коце Кимов е протестантски пастор, се сочи изрично в преписката във връзка с освобождаването на мис Стоун. – Турски документи за Аферата Мис Стоун. Редакция и въведение Драги Георгиев. Скопие, 2008, с. 193.


[8] Пандевски, М. Яне Сандански…, с. 152.


[9] Добри Даскалов е роден през 1882 г. в Кавадарци и двамата учат в Самоковското училище.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org