BG | RU

ПРЕДАНИЕТО Е В ДВИЖЕНИЕ

година 2019 / брой 139, С папа Франциск разговаря Доминик Волтон

  

Папа Франциск: На първо място, бих искал да дефинирам какво е Преданието, Традицията. Преданието не е непокътната банкова сметка. Преданието е доктрина, която е на път, която напредва. Вие, французите, имате един много хубава фраза, която датира от V век. Тя принадлежи на Викентий Лерински[1], френски монах и теолог, който казва, че „Преданието е в движение“. Той го казва на латински: „Ut annis scilicet consolidetur, dilatetut tempore, sublimetur aetate”: преданието напредва, но в какви модалности? Така то се консолидира, за да нарасне с времето и бъде сублимирано с възрастта. Критериите за преданието не се променят, същественото не се изменя, то нараства и еволюира.


Например по повод смъртното наказание. Нашите епископи са постановили с декрет смъртното наказание през Средновековието. Днес Църквата казва обаче следното – и ние работим, за да внесем промени в катехизиса в тази насока – че смъртното наказание е аморално. Променила ли се е традицията? Не, но съзнанието еволюира, моралното съзнание еволюира. Същото нещо се отнася до робството. Има роби, но това е аморално. За сметка на това, когато св. Петър Клавер[2] в Колумбия работи заедно с робите, той е бил порицан, тъй като някои са се съмнявали, че робите имат душа. В динамичната традиция най-същественото се съхранява: не се променя, а израства. Израства в обяснението и разбирането. Тези три определения на Викентий Лерински са наистина съществени. Как израства традицията? Както една личност: чрез диалога, който е като захранването с мляко от страна на детето. Диалогът със заобикалящия ни свят. Диалогът помага да израснем. Ако не диалогизираме, не можем да пораснем, оставяме си затворени, дребни, джуджета. Не можем да вървим със затворени очи, трябва да гледаме и да влезем в диалог. Диалогът помага да се порасне, така израства и традицията. Диалогизирайки и чувайки друго мнение, аз мога – както е в случаите на смъртното наказание, мъчението и робството – да променя гледната си точка. Без да се промени доктрината. Тя израства чрез разбирането. И това е основата на традицията.


Доминик Волтон: Развитата от вас концепция за традицията по-лесно ще се възприеме днес, отколкото преди петдесет години, доколкото модерността е в криза. Модерността беше прогрес. Ала се превърна в идеология. И сега е в криза. Обикновено се смята, че традицията – това е консерватизмът, миналото, а днес полека-лека започва да се проумява, че традицията е друго нещо – както вие казвате – движение. И тъй като го заявявате съвсем ясно, това реабилитира, релегитимира традицията и така помага на модерността.


Папа Франциск: Да.


Доминик Волтон: Системното обезценяване на традицията от близо век нанесе големи щети. Разбира се, че тя е била синоним на консерватизма. Днес традицията обаче не е консерватизъм. Тя е нещо друго.


Папа Франциск: Тя е друго нещо. Ала това не променя доктрината, истинската доктрина. Тя помага на съзнанието да израсне, помага ни по-добре да разбираме, а диалогът – според критериите на Викентий Лерински – винаги да е Commonitorium


Доминик Волтон: Връщам се към моя размисъл: Църквата, със своя опит и грешки, може да има принос към модерността, тъкмо говорейки за традицията, обезценена от вече сто години. Има конфликт между модерността и традицията, който днес може да се преодолее. Както вие казахте – чрез диалога…но това все още минава за неприемливо. Дали не защото Вторият ватикански събор се отъждествяваше с модерността? А в края на краищата, той беше И модерността, И традицията.


Папа Франциск: Папа Бенедикт бе казал нещо съвсем ясно: промените в Църквата трябва да се извършват с херменевтиката на континуитета. Красива фраза.


Херменевтиката израства: някои неща се променят, но винаги в континуитет. Тя не предава корените си, а ги изяснява, за да ги разберем по-добре.


Доминик Волтон: Да. Но самият принцип на модерността не е континуитетът, а разривът. И силата на Църквата спрямо събитията отпреди век е в това да го напомни. Често отъждествяват традицията с консерватизма, а модерността – с прогреса. Днес разбираме, че модерността сама по себе си е нищо. Важно е напрежението между двете. Така херменевтиката на континуитета – както казва Бенедикт XVI – може да възвърне своята интелектуална и духовна сила. Тук цял булевард се отваря пред вас. Изправени сте пред „невероятен бизнес“ (смях).


Папа Франциск: Както казах: да израснем. Традицията в никакъв случай не може да бъде идеологическа. (…)


 


 


[1] Св. Викентий Лерински – монах от Леринския манастир в Галия, автор на съчинението Commonitorium (Традиция и прогрес). Б.а.


[2] Св. Петър Клавер (1580–1654) – йезуитски свещеник, каталонец по произход, мисионер в Южна Америка, където обгрижва робите. Б.а.




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org