BG | RU

СТЪЛБАТА И ЛЕСТВИЦАТА

година 2018 / брой 137, Мария Огойска

  

В полунощ пред заключени двери


аз стоя непризван, непознат...


Същият изпълнен със старозаветен гняв лирически герой в друго сънно видение, но по-диаболично от първото, се вижда изправен пред „висока стълба“ насред експресивна картина, която може да бъде схематично предадена така: „сивите тълпи на мизерията“ „като придошла река“ от погребално шествие са досами него – плебея по рождение. Плебеят по рождение. В яростта си той вече е формулирал сблъсъка – тук: земята, „грозна“ от нещастие, и там – „вие, там горе...“.


Той ще се изкачва към това „горе“, за да мъсти:


и в ръцете ми гневно трепери


съдоносният яростен млат.[1]


 


Стълбата към небето, бидейки от древност мощна християнска метафора, някак „работи“, съгражда и поетиката на храмовите пространства, особено манастирските. В християнско-естетически план идеята за изобразяване на изкачването към не е просто дидактично-морализаторска, а и изповедна. Тя е винаги с патоса на богослужебния рефрен от Великото повечерие „Яко с нами Бог“. А надареният иконописец през естетическото желае и постига ефекта на мистичното единение между небето и земята, между всяко налично „долу“ и единственото „горе“ и вечната стълба/лествица помежду... Която е спомен за завета на Иаков с Бог; препраща и към покаянието-изкупление, известно като „път към съвършенство“.


 


Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,


и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.


И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.


И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;


и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;


и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.


 


Именно стиховете от 28 гл. на кн. Битие (10-17) за съня на Иаков биват разгърнати в апокрифно сказание, известно на църковнославянски като Лествица Иакова. В него подробно се описват 12 стъпала – равнозначни на степени на духовното издигане, което е oсветлостяване (Светлината в мрака свети/второто лице на Троицата/Синът), за да се достигне на самия връх, забоден в небесата, където е „лице, акы человече, из огня изсечено”. В текста на апокрифа също се разяснява както значението на отделните стъпала, така и присъствието (небесно) на ангелските чинове наоколо: сякаш невидими перила по този небесен отвес-стълба. (...)


 


[1] Христо Смирненски, „Пролетарий“, от сбирката „Да бъде ден“, 1922 г.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org