BG | RU

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНАТА ИСТОРИЯ НА „БИБЛЕЙСКИТЕ ЖЕНИ“ НА КИТАЙ

година 2018 / брой 136, Александър Чоу

  

Историята на християнството в най-голямата държава в света не може да бъде разказана, без да бъде призната ролята на жените, изградили тази църква


 


Когато в началото на ХIХ век протестантизмът навлиза в Китай, възгледите за ролята на мъжете и жените в китайското общество са били непроменени в продължение на две хилядолетия. В основата на тези възгледи са конфуцианските разбирания, които от времето на династията Хан (206 г. пр. Хр. ‒ 220) изграждат патриархални представи, отреждащи на жените в китайското общество второстепенно място. Двата пола имат общоприети социални роли, като мъжете са ангажирани с всички публични дейности, докато жените са посветени на домакинството. По време на династиите Мин (1368‒1644) и Цин (1644‒1912) се наблюдават позитивни промени като повишаване на грамотността и икономическата роля на жените, което води до нарастване на броя на грамотните и влиятелни жени. Съществени промени обаче не настъпват преди Движението от четвърти май[1] от началото на 20-те години на ХХ век. Тогава реформаторите се противопоставят на стягането на краката на момичетата[2] и се обявяват за избирателни права и финансова независимост на жените, както и за правото им на избор на съпруг и на развод с него.


Това е контекстът, в който в Китай си пробива път протестантството, а ролята на християните в защита правата на жените в Църквата и обществото в много отношения изпреварва времето си. През 60-те години на ХIХ век в контекста на евангелизацията китайските жени получават възможност да напуснат дома си и да се посветят на образование, благовестие или полагане на медицински грижи. Към края на века църквите в Китай вече обсъждат възможността жените да вземат участие в ръководството на църквите и дори да бъдат ръкополагани. През ХХ век жените изиграват жизненоважна роля за  разпространението на Евангелието и привличането на нови вярващи. Макар ролята на жените като водачи на общини през последните десетилетия да намалява, историята на християнството в Китай не може да бъде разказана, без да бъде призната ролята на жените – евангелисти и пастори, които изграждат Китайската църква.


Появата на библейските жени


През 1807 г. англо-шотландският конгрешански пастор Робърт Морисън става първият протестантски мисионер, който стъпва в Китай, а център на неговата мисия стават крайбрежните региони на Кантон (Гуанджоу) и Макао. „Неравностойните договори“, наложени на Китай от чуждите държави, водени от Великобритания, след Опиумните войни (1839‒42 г. и 1856‒60 г.), дават право на мисионерите свободно да наемат или купуват имоти и да се установят във вътрешността на страната. Нещо, което открива нови перспективи за евангелизация, ала протестантските мисионери бързо осъзнават, че конфуцианските разбирания за благоприличие и социален ред ограничават мъжете мисионери да работят единствено сред китайските мъже. На евангелизацията на жените в Китай се посвещават жените в протестантските мисии – отначало като съпруги на мисионерите, а след това и те самите като мисионери – само че те се сблъскват с редица културни и езикови предизвикателства.


През 60-те години на ХIХ век жените мисионери откриват, че по-успешна стратегия за разпространението на Евангелието е привличането на местни китайски жени като „библейски жени“, които да благовестят сред своите сънароднички. Първите библейски жени често са били привличани измежду служителките в мисионерските домакинства или сред съпругите и майките на китайските благовестители. Малко от тях са били образовани, мнозинството са били неграмотни. Акцентът на протестантството върху библейския текст става причина в началото бъдещите мисионерки да се учат да четат на китайски – често с романизирано изписване на китайските йероглифи – за да могат да четат Библията, преди да започват да преподават основните християнски учения. Тази необходимост става причина за откриването на интернати, в които да обучават китайски момичета. Тъй като китайското общество насърчава грамотността и образоваността сред мъжете, стремежът на мисионерите да дадат възможност Библията да бъде четена от всички, разкрива нови перспективи пред китайските жени. (…)


 


[1] Движението Четвърти май – антиимпериалистическо, културно и политическо движение в Китай, започнало от студентските демонстрации в Пекин от 4 май 1919 г., в отговор на слабостта на китайското правителство да защити страната след края на Първата световна война и отстъплението на територии на Япония. Движението поставя началото на политическа мобилизация и възхода на национализма в Китай. Б. пр.


[2] Стягането на краката на момичетата е обичай в аристократичен Китай с цел придобиване на т.нар. „лотосови крака“, при който малките момичета са заставяни да носят обувки с малък размер. Обичаят води до чести деформации на краката на децата. Б. пр.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org