BG | RU

ПРОТЕСТАНТСКИЯТ ВЕСТНИК „ЗОРНИЦА” И БЪЛГАРИТЕ

година 2018 / брой 136, Елмира Василева

  

Основна задача на мисионерите на Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина[1] сред българите е просвещението на народа чрез предоставяне достъп на всеки до Евангелието. Издаването на Новия завет на български език е посрещнато с голям интерес, но мисионерите скоро осъзнават, че това не се дължи толкова на духовен глад за Божието слово, колкото на стремежа към четива на родния език, тъй като по това време те не са нито многобройни, нито са лесно достъпни. Мисионерите вярват, че създавайки книжовност на говоримия език, ще съдействат за лесното проникване на евангелски идеи в българското общество и така по естествен начин ще го реформират. Протестантският периодичен печат се оказва важно средство за постигането на тези цел. Той се разглежда като метод за проповядване и обучение, даващ възможност да се пропагандира сред хора, които не могат да бъдат достигнати по друг начин. Целта на статията е да разгледа въпроса за използването на печатарската преса като ефективно средство за духовно просвещение, като фокусът е насочен към американската мисионерска печатница в Истанбул и издавания на български език в. Зорница.


През 1864 г. в Истанбул започва да излиза илюстровано месечно списание на български език, наречено Зорница. За негов създател се смята д-р Албърт Лонг. Той е ръководител на Методистката епископска мисия в България, като центърът на неговата дейност е Търново. През 1864 г. се мести в Цариград и заедно с опитния мисионер на Американския съвет д-р Илайъс Ригс съсредоточават своите усилия върху ново издание на Библията на български език[2]. Това сътрудничество е използвано и при издаването на Зорница. За главен редактор е определен А. Лонг, но през 1865 г. той е заменен от И. Ригс, който вероятно от самото начало е имал водеща роля в редакцията на списанието.[3] Те получават съдействието и на някои образовани българи, които по една или друга причина по това време са в контакт с американските мисионери. Така например Петър Мусевич-Бориков, който е сред първите българи, привлечени от идеите на протестантството, работи в редакцията като администратор.[4] Той ползва английски, немски и турски език и често превежда статии от арменския протестантски вестник за публикуване в българското издание. Някои от сътрудниците на Зорница обаче не са протестанти, като най-забележителният сред тях е П. Р. Славейков. По това време той се намира в тясно сътрудничество с мисионерите в Цариград, помагайки им с редакция на подготвяния български превод на Библията, но също така оказва съдействие и при издаването на Зорница. Интересно е да се отбележи, че това сътрудничество продължава и впоследствие, а натрупаният опит намира отражение в неговата дейност. Когато през 1866 г. започва да издава собствен вестник под името Македония, Славейков често препечатва материали от Зорница. Нещо повече, въпреки че той не приема протестантството и твърдо отстоява своите позиции на православен християнин, то неговите възгледи относно религиозните реформи, църковния въпрос и по отношение на образователните инициативи без съмнение са повлияни от американците.[5] Това е и причина да бъде обвиняван от своите сънародници, че е агент на протестантската пропаганда.


Месечната Зорница не е създадена с цел да бъде информационно списание, а нейната основна задача е да образова. В уводната статия на първия брой четем, че тъй като съществуващите български вестници се занимават основно с „висящите въпроси, политически, народни и църковни”, то Зорница ще изпълнява друга задача, заемайки свободното място сред останалия печат. То ще представлява „нравоучително и душеполезно чтение, което да бъде привлекателно не само за възрастните, но и за младите, не само за мъжете, но и за жените и тъй да бъде приятно и полезно за всички”[6]. Месечната Зорница се състои от 8 страници, повечето от които са изпълнени от материали с религиозен и образователен характер. Бидейки мисионерско издание, значителна част от него е посветена на духовни въпроси, включвайки библейски разкази, поучителни истории, протестантски химни в превод на български език. Разликите между православното християнство и протестантството са представяни внимателно и ненатрапчиво и не се позволява директна пропаганда. Материалите са написани на говоримия език с цел посланията да достигнат до по-широк кръг хора, а обикновените българи, в това число жените и децата, да получат основни познания за християнската религия. За онагледяване на съдържанието и привличане на вниманието на читателите се използват и разнообразни илюстрации. Всъщност форматът на илюстрирано списание е новост за българите по това време и без съмнение съдейства за неговото популяризиране.[7] (…)


 


[1] American Board of Commissioners for Foreign Missions.


[2] Report of the Constantinople Station for the year ending, May 1865, American Board Archives in Istanbul: ABA000100061001; Дж. Ф. Кларк, Библията и Българското възраждане, София, Мак, 2007, с. 228-229.


[3] Г. Генов, Американският принос за възраждане на българщината, с особен оглед към личността на Илайъс Ригс. – Исторически архив, кн. 15, 2008, с. 142-145.


[4] Х. Куличев, Заслугите на протестантството за българския народ, София, Св. Климент Охридски, 2008, с. 74.


[5] B. Reeves-Ellington, Petko Slaveykov, the Protestant Press, and the Gendered Language of Modern Reform in Bulgarian Nationalism. – In: M. A. Doğan and H. J. Sharkey (eds.), American Missionaries and the Middle East. Foundational Encounters, University of Utah Pres, 2011, pp. 211-236; М. Стоянов, Петко Р. Славейков и протестантската пропаганда у нас. – Родина, III, кн. 3, 194, с. 90-98.


[6] Зорница, 1, 1864, с. 8.


[7] B. Reeves-Ellington, Petko Slaveykov…, p. 219.




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org