BG | RU

ФЛИРТ СЪС СХИЗМАТА. ОПИТЪТ НА ДЕСНИЦАТА ДА ДЕЛЕГИТИМИРА ПАПА ФРАНЦИСК

година 2018 / брой 135, Масимо Фаджиоли, Commonwheal

  

Публикуването на „свидетелството“ на бившия нунций на Ватикана в САЩ архиепископ Карло Мария Виганò е безпрецедентен момент в съвременната църковна история ‒ не само заради искането му папа Франциск да се оттегли. Документът, дълъг 11 страници, подготвен и публикуван от Виганó с подкрепата на благоразположени журналисти от католически медии, докато папата беше на посещение в Ирландия, е мотивиран от стремеж за лична вендета и е следствие от сериозната криза в американския католицизъм.


Познавачите на кариерата на Виганó във Ватикана и Вашингтон не могат да бъдат учудени, че обвиненията му не издържат на сериозна проверка. Предишната му клеветническа кампания срещу други членове на Курията, станала известна покрай „Ватилийкс“, също се провали.[1] Трябва да се отбележи, че първият истински отговор от Ватикана дойде на 2 септември, когато официални лица поставиха под съмнение твърденията на Виганó за организираната от него среща между папата и Ким Дейвис през 2015 г. Оказа се, че Виганó е подвел папа Франциск и е пренебрегнал съветите на кардинал Доналд Вюерл и архиепископ Джоузеф Едуард Курц, които са се обявили срещу нейното провеждане.[2]


Все още остава неясно как Рим се е отнесъл към информацията за кардинал Теодор Макарик, но поне три неща вече изглеждат ясни. Първо, че не става дума само за поредния духовник, недоволен от своя началник; това е пенсиониран папски дипломат, който се опитва да свали папата. Операцията на Виганó се оказа неуспешна по отношение на непосредствената си цел и човек може само да се надява, че провалът й ще даде на Франциск силата, необходима за справяне с кризата със сексуалното насилие в Америка по начина, по който той разреши този проблем в Чили.


Второ, опитът гневът на американските католици да бъде пренасочен от разкритията за бившия кардинал Тиодор Макарик лично към папа Франциск не само се провали, но и има обратен ефект. Разкритията доведоха, без това да е голяма изненада, до преосмисляне на ролята, която предишните двама папи са изиграли за запазването в тайна на поведението на Макарик. Франциск е не само първият папа, който взима публични мерки срещу Макарик, но и който прие „оставката“ на редица епископи, виновни в прикриване на свещеници, обвинени в сексуално насилие. На журналистите им отне по-малко от седмица – от 26 август до 1 септември – за да започнат да запълват истинската картина зад „свидетелството“ на Виганó: ако един сексуален насилник е имал възможност да стане кардинал и архиепископ на Вашингтон, то е заради всичко, което църковната система по време на папите Йоан Павел ІІ и Бенедикт ХVІ не е успяла да стори.


Трето, от самото начало на този епизод е ясно, че ще бъде необходимо време, за да се стигне до корена на проблема. Наивно е да се мисли, че съществува само едно досие ‒ това на Макарик, заключено в някой кабинет във Ватикана, както и че всичко е записано на хартия. „Фабриката за епископи“ винаги е представлявала ‒ поне през второто хилядолетие ‒ съчетание от бюрокрация, социална мобилност и неформални връзки. Ватиканът никога не е бил изцяло бюрократизирана система, в която всичко да се записва на хартия.


Къде сме днес? Това лято откри нова глава в историята на скандала със сексуалното насилие. Днешният църковен контекст е много различен от положението между 2002 г. и понтификата на Бенедикт ХVІ. Кризата със сексуалното насилие днес експлозивно се наслагва върху още една криза: задълбочаващия се разрив в Католическата църква на САЩ. На първо място, този разрив в католическата култура в Америка не е нов. Второ, налице е и разрив между настоящия папа и много американски епископи, който настъпи в по-ново време. И накрая, съществува един изцяло нов разрив между папа Франциск и американските католици, като дори тези, които го обичат, не разбират каква е неговата средносрочна стратегия за справяне с кризата с насилието ‒ за разлика от дългосрочната му стратегия за битка с клерикализма, очертана в неговото Послание до Божия народ от 20 август.


Миналата седмица в статия за National Catholic Reporter Майкъл Шийн Уинтърс има смелостта да използва думата схизма. Все повече консервативни католици не приемат папата за легитимен. Случилото се през последните няколко седмици е израз на напрежение, трупано от години. Всъщност хората, които стоят зад този опит Франциск да бъде принуден да се оттегли, съставляват незначително малцинство сред католиците в САЩ, те не отразяват отношението към Франциск в цялата Църква в Америка, още по-малко в Католическата църква по света. Затова е слабо вероятно настоящата криза да доведе до открита схизма с двама папи, две курии, две колегии на кардиналите и две „йерархии“. Но положението се усложнява от факта, че във Ватикана продължава да има още един ‒ почетния папа. Бенедикт ХVІ се превърна в символ на съпротивата за традиционните католици, които се противопоставят на реформисткия понтификат на Франциск и намират богословието на Бенедикт ХVІ за по-близко до своето. Твърде рано е да се каже дали „свидетелството“ на Виганó, което неволно очертава сериозните проблеми в начина, по който Курията на Бенедикт се е отнесла към обвиненията в насилие, ще ги накара да преосмислят своята безкритчна преданост към почетния папа. Ясно е обаче, че има хора, които през последните повече от пет години се опитаха да използват Бенедикт срещу Франциск и да си изградят различна лоялност, отричайки епископа на Рим, което не би било търпяно в предходни епохи.


Без съмнение обаче Уинтърс е прав за съществуването на схизматични тенденции в Американската католическа църква, които не се наблюдават на други места – дори не и в Китай, където проблемът е в съществуването на две епископски йерархии, а не на два различни вида католицизъм. Днес под заплаха е общността тук, в САЩ. Преди пет века кардинал Роберт Белармин, един от най-важните богослови в католическата еклесиология, определи три връзки (vinculi) на общение в Църквата: обща изповед на вярата, общение в тайнствата и връзките с църковното управление, особено с папата. (Тази дефиниция намери място и в параграф 14 на декларацията на Втория ватикански събор Lumen gentium). Общението в тайнствата беше отслабено от литургичното разделение, предизвикано от решението на Бенедикт ХVІ да признае като законна месата отпреди Втория ватикански събор като „изключителна форма“ на римския ритуал. Ала днес под същинска заплаха е поставена връзката между Църквата като народ и църковния авторитет ‒ в смисъл не на конкретни лица, а самата идея за църковен авторитет.


Настоящата криза всъщност е съчетание от три различни кризи: богословска, политическа и геополитическа. (…)


 


[1] През 2010 г., като част от разкритията, станали известни като „Ватилийкс“, са оповестени и писма на Карло Мария Виганò до папа Бенедикт и държавния секретар на Ватикана Тарчизио Бертоне, в които той се оплаква от състоянието на финансите във Ватикана и корупцията там. По това време Виганò е генерален секретар на Гувернатурата на Ватикана.


[2] На 24 септември 2015 г. по време на визитата си в САЩ папа Франциск проведе кратка среща с чиновничката Ким Дейвис, станала известна с това, че отказва да издаде свидетелство за брак на еднополови двойки.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org