BG | RU

АМЕРИКАНСКАТА ПРОТЕСТАНТСКА ПРОПАГАНДА В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ И БЪЛГАРИТЕ

година 2018 / брой 135, Елмира Василева

  

Американските протестантски мисионерски организации основават през ХIХ в. обширна мрежа от мисионерски станции на Балканите и в Близкия изток. Най-влиятелен сред тях е Американският съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина[1] с централа в Бостън, който развива дейност в европейските и почти всички азиатски провинции на Османската империя от 1819 до 1931 г. Българите също са обект на евангелската пропаганда, но далеч не са сред първите избрани народи, сред които да се пропагандира. Те биват открити за мисионерска работа едва след като американците работят в продължение на няколко десетилетия на територията на империята и разработват повече или по-малко успешни мисионерски стратегии, които да приложат в новооткритото поле. Целта на тази статия е да направи кратък преглед на използваните методи за евангелска пропаганда в османските територии и сред българите.


Причините за установяването на американски протестантски мисии в Османската империя обикновено се търсят в религиозната отдаденост и проповедническия патос на мисионерите. Началото на тяхната работа е свързана с романтичното желание да проповядват евангелието в Йерусалим и Светите земи, преследвайки дългосрочната цел да разпространят християнските истини сред мюсюлманите. Тъй като това се оказва неизпълнима задача, мисионерите насочват своите усилия към немюсюлманското население на обширната империя. Техните първи евангелизаторски усилия са насочени към евреите в Палестина (1819 г.)[2]. Смята се, че покръстването на евреите би представлявало чудесен пример за мюсюлманите, които по този начин да разберат каква благословия е приемането на християнството.[3] Този опит скоро приключва без успех и усилията се пренасочват към източните църкви, които се превръщат в основен обект на мисионерската дейност. Американците протестанти вярват, че чрез възвръщане на жизнеността им биха могли да достигнат до сърцата на повече хора, включително и до тези на мюсюлманите.[4] Арменците в Мала Азия са първият народ, сред който има положителен отклик на внимателно провежданата пропаганда. Мисионерска работа се извършва също и сред привържениците на различни християнски секти в източните провинции на Османската империя, като несторианците и маронитите, както и сред други местни общности, друзите в Ливан например.[5] Те проповядват също и сред сирийските араби, като откриват мисионерска станция в Бейрут (1823), а впоследствие и няколко други, но напредъкът там е далеч по-бавен, отколкото в „арменското поле”.


Гърците също са обект на мисионерска дейност. Симпатизирайки на гръцката борба за независимост и надявайки се, че нова Гърция ще съдейства за възраждането на Изтока, Американският съвет открива своя станция в Атина (1830 г.), последвана от няколко други на континента и по Егейските острови. Тяхната инициатива обаче среща много препятствия и сериозно противопоставяне от страна както на гръцкото духовенство, така и от светските власти и станциите постепенно са изоставени. Много по-ефективна е работата сред гърците във връзка с арменската, а по-късно и с българската мисия, в резултат на които в Османската империя все пак се създават гръцки протестантски конгрегации, макар и да не са многобройни.[6] 


Важен етап в развитието на дейността на Американския съвет в Османската империя е създаването на т.нар. Константинополска станция. Тя е учредена през 1831 г., година след подписването на американско-османското търговско споразумение.[7] Станцията е основана от опитния мисионер Уилям Гудъл и семейството му, които през 1831 г. се установяват в османската столица. На следващата година към тях се присъединяват Х. Г. О. Дуайт и Уилям Г. Шауфлер заедно със своите семейства. Позицията на Константинополската станция е стратегическа, тъй като големите пътища, свързващи Изтока и Запада, минават през града, а освен това всички народи и религиозни общности в империята са представени там. Всъщност тя е не само една от най-старите, но и най-големите и дълго просъществували станции на Американския съвет, работила сред различни етнически и религиозни групи.


Нейната първоначална дейност е свързана преимуществено с арменците в османската столица. Мисионерската работа сред тях има своите резултати и скоро основна част от протестантската общност в града е съставена от арменци. Тъй като арменският патриарх ги отлъчва и следователно ги лишава от всякакви възможни права в рамките на османското общество, протестантите в Истанбул се оказват в нужда от отделна църковна организация. Така през 1846 г. е създадена Първата евангелска арменска църква в града. През 1850 г. официално, със султански ферман, е признат и протестантски милет.[8]


Освен сред арменците Константинополската станция развива дейност и сред други етнически и религиозни групи. Един от мисионерите (А. Хоумс) е специално назначен за работа сред мюсюлманите. Той прекарва много време в изучаване на турски и арабски езици, но неговите проповеднически усилия не носят успех, така че накрая, през 1851 г., той се оттегля от мисията. Д-р Шауфлер пък пристига в Османската империя, за да работи изключително сред евреите. Прави го в продължение на 10 години, но постепенно е изместен от английски и шотландски мисионери. Той от своя страна продължава работата сред мюсюлманите. През 60-те години на ХIХ в. има няколко покръствания, които обаче са последвани от проблеми с властите и евангелизаторските опити сред мюсюлманите са прекратени.[9] Сравнително успешна е работата сред гърците в османската столица. В началото някои от тях посещават службите на турски език, а впоследствие са осигурени такива и на гръцки. Но едва през 1876 г. са осигурени редовни и продължаващи служби на гръцки език, а евангелска църква сред тях е основана едва през 1887 г.[10]


Според практиката на Американския съвет, след като се основе мисия, тя организира проучване на района с цел откриване на подходящи места за мисионерски станции. Така през 1834 г. двама от цариградските мисионери – Х. Г. О. Дуайт и У. Г. Шауфлер, осъществяват проучвателна обиколка в Македония и Тракия, един от резултатите от която е откриването на българите и техния обещаващо голям потенциал за развитие на мисионерска дейност. Работата на Американския съвет сред тях започва през 1840 г., когато неговата печатница в Смирна (Измир) издава Новия завет на български език. Мисионерите са твърде много окуражени от новините за хиляди продадени екземпляри от Библията, което ги кара да предвиждат големи бъдещи успехи. Илайъс Ригс и Сайръс Хамлин са тези, които най-много настояват да бъде организирана специална мисия сред българите. Но Американският съвет решава, че няма възможност самостоятелно да развива дейност, и упълномощава Хамлин да покани Методистката епископска мисия за сътрудничество в българското поле. Така целенасочена пропаганда сред българите започва да се осъществява след 1851 г. от Константинополската станция на Американския съвет, след като е осъществено споразумение с Методистката мисия. Методистите поемат задължението да проповядват в земите на север от Стара планина, а Американският съвет – на юг и на запад от нея. В резултат на развитието на дейността на Американския съвет на Балканите през 1870 г. е формирана самостоятелна организация под негово ръководство под името Мисия за европейска Турция, която в началото се състои от 5 станции: Адрианопол (Одрин), Филипополис (Пловдив), Стара Загора, Самоков и Константинопол (Истанбул), които обслужват основно нуждите на българите.[11] През 1875 г. местните протестанти организират и Българско евангелско дружество.[12]


Далеч преди да започнат работа сред българите, американците разработват своята мисионерска методология. (…)


 


[1] American Board of Commissioners for Foreign Missions.


[2] W. Strong, The Story of the American Board. An Account of the First Hundred Years of the American Board of Commissioners for Foreign Missions, Boston, New York, Chicago, The Piligrim Press, 1910, p. 80.


[3] P. B. Mojzes, A History of the Congregational and Methodist Churches in Bulgaria and Yugoslavia, PhD Thesis, Boston University Graduate School, 1965, pp. 51-52.


[4] У. У. Хол, Пуритани на Балканите, София, Нов човек, 2008, с. 21.


[5] W. Strong, The Story of the American Board …, pp. 99-101.


[6] J. Richter, A History of Protestant Missions in the Near East, Edinburgh and London, Oliphant, Anderson & Ferrier, 1910,  p.166.


[7] C. P. Kiskira, American Christian Penetration of Constantinople Society in the Late 19th Century. – Balkan Studies, vol. 40, № 2, Thessaloniki, 1999, p. 313.


[8] W. Strong, The Story of the American Board … pp. 105-106.


[9] J. Gabrill, Protestant Diplomacy … p. 18.


[10] Centennial of Constantinople Station 1831-1931. Near East Mission of the American Board, Constantinople, 1931, pp. 54-57.


[11] За американските протестантски мисии сред българите виж: W. W. Hall, Puritans in the Balkans: The American Board mission in Bulgaria 1878-1918, Serdica: Cultura, 1938 (У. У. Хол, Пуритани на Балканите, София, Нов човек, 2008); М. Стоянов, Начало на протестантската пропаганда в България. – Известия на Института по история, 14-15, 1964; П. Шопов, Пропагандната и просветна дейност на американските библейски общества в българските земи през ХIХ в. – Известия на Института по история, т. 23, 1974; Х. Христов, Протестантските мисии в България през ХIХ в. – Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, том 26, 3, 1976/1977; том 27, 3, 1977/ 1978; П. Петков, Американски мисионери в българските земи (ХIX  – началото на XX в.). – Исторически преглед, 5, 1990, с. 18-32; Т. Несторова, Американски мисионери сред българите 1858-1912, София, Св. Климент Охридски, 1991; В. Трайков, Протестантски мисионери на Балканите и българите (до 1878 г.). – В: Българо-американски културни и политически връзки през ХIХ и първата половина на ХХ в., Св. Климент Охридски, София, 2004; Ив. Илчев, Пл. Митев, Докосвания до Америка (ХІХ – началото на ХХ в.), София, Фондация „Хемимонт”, 2003; Джеймс Ф. Кларк, Американците откриват българите 1834-1878 г., София, Проф. Марин Дринов, 2013.


[12] С. Флад, За разпространението на Христовата вяра. История на българското евангелско дружество (1875-1958), София, Верен, 2015, pp. 50-55.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org