BG | RU

ВСЕЛЕНСКИЯТ ПРЕСТОЛ И ЦЪРКВАТА В УКРАЙНА: ГОВОРЯТ ТЕКСТОВЕТЕ

година 2018 / брой 135,

  

По повод проучването на Вселенската патриаршия да предостави автокефален църковен статус на Украйна се чуха мнения, включително и от представители на институции, които оспорват каноничното право на Константинополската църква да пристъпи към такъв акт. Като основен аргумент се изтъква, че Украйна „представлява канонична територия на Московската патриаршия“ и следователно подобно действие от страна на Вселенската патриаршия би било „нахлуване“ в чужда църковна юрисдикция.


Поради тази причина считаме за необходимо Вселенска патриаршия да напомни на всички историческата и канонична истина за връзката на Константинополската църква с Църквата в Украйна, както се разкрива тя в съхранилите се официални документи, които, за съжаление, са или непознати, или съзнателно премълчавани по разбираеми причини.


Отношенията на Константинополската патриаршия и Църквата в Украйна. Кратък исторически преглед


Както на всички е известно, украинците, както и всички народи, произхождащи от древните руси, дължат християнската си вяра и православие на Вселенската патриаршия. Тук няма да говорим за известните на всички исторически събития, които довеждат до кръщението на жителите на Киевската държава по времето на Владимир през X век и разпространяването след това на православието в цялата територия на Киевска Рус. Вселенската патриаршия е Църквата майка на целия украински народ, както и на всички руснаци, белоруси и други народи от този регион.


За митрополията на Русия се говори в старите официални разпоредби на Константинополската патриаршия, като например в акт на Лъв Мъдри (XI век), като за шейсета епархия на Вселенската катедра. В началото била единна под наименованието „на Киев и цяла Русия“ с център в Киев. След това киевските митрополити се преселили във Владимир и накрая в Москва, но като свое канонично седалище имали винаги град Киев. Към средата на XV век Киевската митрополия се разделя на две след избирането на митрополит Йона в Москва (1448) и на Григорий от униатския патриарх Григорий Мамас (1458). Митрополит Григорий по-късно се връща в православието и е приет от Вселенския патриарх Дионисий I (1470), а в Москва се установява нов митрополит, Теодосий, без съгласуване с Вселенската патриаршия.


След издигането на Московската митрополия в патриаршия по времето на Вселенския патриарх Йеремия II (1589) Киевският митрополит продължил да е подчинен на вселенските патриарси, които упражнявали надзор или чрез пълномощници екзарси, или лично, както се случва през 1589 г., когато патриарх Йеремия II посетил Киев и низвергнал Киевския митрополит Онисифор като двубрачен, както и други провинили се клирици, а след това хиротонисал за Киевски митрополит Михаил (Рагоза). Освен това той утвърдил и благословил богоявленското братство, което след това се преобразувало в Академия, и заповядал да се свика епархийски събор в Украйна.


Но може би най-важният принос на Вселенската патриаршия за Църквата в Украйна бил, че тази Църква била изцяло латинизирана и последвала своите епископи в унията. Тогава (през 1620 г.) Вселенският патриарх упълномощава Йерусалимския патриарх Теофан да отиде в Украйна, където да хиротониса православни епископи, да възстанови епархийския събор в Украйна и да избере местния митрополит, който да е утвърден от Вселенския патриарх. Хиротонията на йерарсите на Киевската митрополия, извършена от Йерусалимския патриарх, не означавала, разбира се, че тази митрополия се подчинила на неговата патриаршия.


Когато през 1654 г. Украйна се обединява политически с Русия, започва да се повдига въпросът и за църковното обединение на тази област с Патриаршията в Москва. Митрополитите обаче, епископите, клирът, благородниците и целият народ на Украйна отхвърлили категорично това обединение. Напразни били опитите на Русия да получи Киевската митрополия през 1684 г. от Вселенския патриарх Яков. Киевският митрополит Силвестър и неговите наследници Дионисий, Йосиф и Антоний въпреки натиска не приели да бъдат ръкоположени от Московския патриарх. Само техният наследник Гедеон през 1685 г. бил убеден да приеме хиротония от Московския патриарх Йоаким, но и тогава многобройният Събор, събрал се в Киев, провъзгласява за невалиден този избор, а хиротонията за незаконна, защото се е извършила без знанието на Вселенския патриарх. Това действие на Московския патриарх представлявало сериозно канонично нарушение. Издигането на епископ в чужда епархия за митрополит без съгласието на местния патриарх представлява нарушение на св. канони, между които 35-и канон на апостолите, 6-и на Първия вселенския събор, 13-и и 22-ри на Антиохийския събор, 15-и на Сардикийския събор. Успоредно с това, този акт означавал нахлуване в чужда епархия, осъдително според 2-ри канон на Втория вселенски събор, 13-и и 22-ри на Антиохийския събор, 3-ти на Сардикийския. Похищението на чужда епархия се осъжда изрично като нарушаване на древните правила на Църквите от канони като: 8-и на Третия вселенски и 39-и на Трулския вселенски пето-шести събор. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org