BG | RU

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ НА СВЕЩЕНИК ВАСИЛИЙ ШУМАРЕВ (1919–1977 Г.)

година 2018 / брой 133, Десислава Георгиева

  

Предмет на настоящия текст е един от най-изявените духовници в Неврокопска епархия – свещеник Василий Георгиев Шумарев – виден църковен и обществен деец в региона, служил в един от най-преломните периоди в развитието на Българската православна църква.


Кратки сведения за живота и дейността на Васил Шумарев се съдържат както в документи на Неврокопска митрополия, така и в неговия личен фонд, съхранявани в Държавен архив – Благоевград.[1]


Личният фонд на Шумарев не е голям, като се състои от 28 архивни единици, включващи документи от биографичен характер, част от творческата дейност на свещеника, и фотодокументи, които са предадени като дарение от съпругата му Екатерина Шумарева.[2] Документите от биографичен характер са доста оскъдни, обединени в три архивни единици. Те съдържат „Записки по нравствено богословие“ от обучението му в Духовната семинария в София (обр. 1) и записки по гръцки език и по иврит, които са от по-късно време.[3] Липсват данни за биографията на свещеника, дипломи, дневници, спомени и др., които биха дали по-пълна информация за неговия живот и дейност.


Сведения за Васил Шумарев се съдържат също така в документи на Дирекцията на изповеданията при Министерството на външните работи, сега съхранявани в Централния държавен архив в София[4] и във фонда на Светия синод[5] от същия архив.


Данни за духовника има още в архива на Комисията по досиетата[6] – в документи на Министерството на вътрешните работи от Областното управление на Държавна сигурност – Горна Джумая, а от 1950 г. Окръжно управление на ДС – Благоевград.


Васил Шумарев е роден на 20 март 1919 г. в село Ковачевица, Неврокопска околия, в семейството на Георги Костов Шумарев (обущар) и Мария Георгиева (домакиня).[7] Не са известни причините, които го тласкат към духовния сан, но от протоколи на Епархийския духовен съвет при Неврокопска митрополия се вижда, че към месец септември 1941 г. той вече е завършил Софийската духовна семинария и подава молба да бъде ръкоположен в дяконски чин, а след като навърши необходимата възраст – за свещеник. Към този момент Васил Шумарев е помощник-счетоводител при Неврокопска митрополия. Така първоначално той е ръкоположен за дякон, а от 1 юли 1942 г. е назначен за свещеник при църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Неврокоп (обр. 2–3).[8] В документите Шумарев вече се среща под името Василий Шумарев, което име вероятно приема още с дяконския си чин. Той бързо навлиза в църковно-административния живот в епархията, като от април до септември 1944 г. е секретар на Неврокопския епархийски духовен съвет.[9]


Свещеник Василий Шумарев споделя съдбата на немалка част от православното духовенство в България, в частност и в Неврокопска епархия, която става обект на репресии непосредствено след 9 септември 1944 г.[10] Още в края на ноември 1944 г. духовникът е задържан в Софийския централен затвор[11], след което е изпратен в трудововъзпитателно общежитие – Росица за срок от шест месеца.[12] В споменатото сведение за Шумарев от документи на Министерството на външните работи[13] е посочена конкретната причина за неговото въдворяване, а именно, че той е ятак на фашистката банда, която уби трима милиционери през м. XI. 1944 год. в манастира „Св. Богородица“ край гр. Неврокоп“. Също така е отбелязано, че преди 9 септември 1944 г. духовникът е съмишленик на ВМРО (Иван Михайлов).[14] В действителност няма други документи или сведения, които да потвърждават или отричат тези факти, освен документите на тогавашната власт. В самата характеристика на свещеника, изготвена от Околийския народен съвет в гр. Неврокоп през 1949 г., се посочва още, че след завръщането си от лагера той остава на работа в катедралната черква в града, където продължава своята антиотечественофронтовска дейност и критикува мероприятията на правителството.[15]


Въпреки факта, че Васил Шумарев е бил въдворен в ТВО, от документ на Държавна сигурност – Горна Джумая (№ 3357 от 7.XI.1946 г.) се вижда, че митрополит Борис му дава почетната степен протойерей, което не се одобрява от управляващите.[16] Такъв е случаят и с репресирания свещеник от Неврокопска епархия Мирон Хранов, който през 1948 г. също е удостоен от митрополита с офикията протойерей.[17] (…)


 


[1] ДА – Благоевград, Ф. 198К – Неврокопска митрополия (1893–1951); Ф. 1574 – Шумарев, Василий Георгиев (1919–1977).


[2] ДА – Благоевград, Ф. 1574, оп. 1, а.е. 1–28.


[3] Пак там, а.е. 1–3.


[4] ЦДА, Ф. 165 – Комитет при Министерството на външните работи по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове: Дирекция на изповеданията при Министерството на външните работи (1944–1950).


[5] ЦДА, Ф. 549 – Свети синод на Българската православна църква (1943–1965).


[6] Архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (АКРДОПБГДСРСБНА).


[7] ДА – Благоевград, Ф. 1511, оп. 1, а.е. 80, л. 4. В сведение за Шумарев в документи на Министерството на външните работи във връзка с изготвянето на характеристики на свещениците от Невропска околия през 1949 г. за дата на раждане е отбелязано 25 март 1919 г. (ЦДА, Ф. 165, оп. 9, а.е. 361, л. 1).


[8] ДА – Благоевград, Ф. 198К, оп. 1, а.е. 194, л. 24; а.е. 201, л. 40 гр.


[9] Пак там, а.е. 228, л. 70 гр. Секретар на Епархийския духовен съвет от 19 септември 1944 г. вече е Анастас Димитров, който и по-рано заема тази длъжност (ДА – Благоевград, Ф. 198К, оп. 1, а.е. 228, л. 98).


[10] За това вж.: Георгиева 2015, с. 89-100.


[11] В документи на Неврокопска митрополия като дата за задържането на свещеника е посочен 30 ноември 1944 г. (ДА – Благоевград, Ф. 198К, оп. 1, а.е. 211, л. 5), докато в документи от архива на Комисията по досиетата датата е 27 ноември 1944 г. (АКРДОПБГДСРСБНА – М, Ф. 1, оп. 1, а.е. 126, л. 29).


[12] АКРДОПБГДСРСБНА – М, Ф. 1, оп. 1, а.е. 123, л. 48. Още след задържането на В. Шумарев, Неврокопска митрополия подпомага неговото семейство, като му отпуска парични помощи. По време на управлението на митрополит Борис такива помощи получават всички репресирани духовници от епархията (вж.: Георгиева 2016, 168-178).


[13] Бележка № 7, по-горе.


[14] ЦДА, Ф. 165, оп. 9, а.е. 361, л. 1.


[15] Пак там, л. 7.


[16] Документът е част от досието на Неврокопския митрополит Борис – АКРДОПБГДСРСБНА – Ф. ИФ-3, оп. 2, а.е. 908, л. 12.


[17] АКРДОПБГДСРСБНА – Ф. ИФ-3, оп. 2, а.е. 908, л. 35. В документ на Държавна сигурност – София (№ 530 от 17.II.1948 г.) до областния началник на ДС – Горна Джумая (част от разработката срещу митрополит Борис) освен разпореждането за документиране на изказванията на митрополита се нарежда започването на разработка на свещеник Василий Шумарев и откриване на негово контролно досие (АКРДОПБГДСРСБНА – Ф. ИФ-5, оп. 1, а.е. 5, л. 63 (Бл.).




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org