BG | RU

ФИЛОСОФСКО-ЕТИЧЕСКИ ФРАГМЕНТИ

година 2018 / брой 130, Христо Стоев

  

За опасността от разума


 


Deux excès: exclure la raison, n'admettre que la raison.


Две крайности: да изключиш разума, да не допуснеш друго освен него.


Паскал, Мисли [L 183]


Паскал начева една линия в разбирането на разума, която води през Русо право към Кант.


У Кант разумът удостоверява самия себе си като спекулативен екцес. Теоретическият интерес на разума следва да бъде ограничен през морално-практическия – вярата.


***


За душите и хората


Думата душа като че ли звучи вече леко архаично. Психологията отдавна вече не е дисциплина за душата. И това не само на български. На английски в специализирани текстове отдавна вече се предпочита термина psyche пред soul.


И все пак на български продължаваме да броим хората по „души”, а не по „тела”.


„Петима души” например означава, че всеки от тях поотделно притежава душа и е в състояние да изпитва негова си, лична болка.


И ако някой „реалист” все пак се усъмни, че бихме могли да използваме термина душевно оправдано и смислено, на него едва ли би му се случило да направи същото по отношение на термина бездушно.


***


За източниците на живота


За европееца става все по-трудно да инвестира смисъл в нещо, което трансцендира живота. Религията е застрашена да се превърне в навик, науката – в технология, изкуството – в кариера.


Източниците на живот пресъхват, когато няма нищо, което да го надхвърля.


***


Ентелехия и призвание


Аристотеловата идея за ентелехията (ἐντελέχεια), схваната в един културен аспект, е центрирана собствено върху това да не си отчужден от целта си. Не собствено върху това да имаш целта при себе си, а ти да си при целта си. В този смисъл ентелехията на човек е да е при това, за което е призван като човек (т.е. като живо същество, притежаващо разум).


Християнската идея за при-звание (vocatio) също използва идеята за цел, но разликата тук е, че има Зовящ, който е различен от собствената ни природа. В този смисъл за християнството идеята да се реализираш като себе си включва и това да се реализираш като друг на себе си (включително и природно). Това, схванато радикално, предполага и другост спрямо собствения разум.


***


Вреда и консеквенции


Бихме могли да издигнем като етически принцип това, че човек не бива до посяга на нещо, което той самият не е в състояние пълноценно да възстанови или да регенерира. Най-радикалният случай засяга живота. Съгласно този принцип човек не бива да посяга на живот (на кое да е живо същество, включително и на своя собствен), защото той самият не е в състояние сам да го върне; нито да вдъхне нов живот.


Но подобно изискване въвлича човека в парадоксална ситуация. Човек никога не е в състояние да предвиди напълно всички резултати от собствените си действия, в това число и възможните вреди, които той би причинил (включвайки тук и чисто словесните). С оглед на това той би следвало да се откаже от действията си изобщо, именно поради възможността неволно да причини вреда, която не е в състояние да поправи.


Един подобен принцип би въвел човек в състояние на пълно външно бездействие. Тъкмо такъв е и случаят с радикалните привърженици на джайнизма в Индия, които стигат дотам да разчитат на светски хора за приготвянето на храната им поради опасността от погубването на някакво малко животинче в процеса на обработването ѝ.


Но проблемът тук е далеч по-сериозен: що за етически принцип би имал за консеквенция оставянето на другите в собствената им мизерия?


***


За коректностите


Бедата на т.нар. „политическата коректност” по отношение на малцинствата (били те религиозни, етнически, или сексуални) съвсем не е в нейната често контрапродуктивност и социална ирелевантност. Бедата е в това, че тя загърбва една далеч по-ценна коректност, а именно моралната.


Едно малцинство никога не може да бъде лице, а моралните съображения винаги са насочени към лице и в този смисъл (а и същевременно в най-хубавия смисъл на думата) – са лични.


Някой би могъл възрази: „Моралът обаче не би могъл да бъде политически и социално промотиран!”.


Би следвало да кажем: „Разбира се. А и не е нужно. Единственото, което може да се изисква от обществото и медиите, е да не го затулват с преднамерено продуциран фалш”. (...)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org