BG | RU

ВЛАСТТА НА СВЕЩЕНОТО

година 2018 / брой 129, Ханс Йоас

  

Преживява ли упадък религията, пита социологът Ханс Йоас в новата си книга Властта на свещеното. Една алтернатива на историята за разомагьосването (Die Macht des Heiligen. Eine Alternative zur Geschichte von der Entzauberung, Suhrkamp, Berlin 2017). От години той опровергава предположението за необратимото изчезване на религията и за прогресивната секуларизация на всички взаимоотношения. Най-новата му книга се обръща към известната теория за разомагьосването на света и за края на религията, наложила се в световен мащаб. „Разомагьосване“ е ключово понятие в разбирането за модерността. Според Йоас обаче тъкмо тезисът за разомагьосването със своята наложила се погрешна еднозначност се нуждае от разомагьосване. Нуждаем се от нов исторически наратив за религията в нейната свързаност с историята на властта.


Опоненти – освен главния, Макс Вебер – са му още Дейвид Хюм с неговата Естествена история на религията, изиграла голяма роля през Просвещението, както и Емил Дюркем, който извежда свещеното само от екстатичния колективен опит и загърбва индивидуалния опит на самотрансценденцията. За разлика от него Макс Вебер осъзнава световното историческо значение на възникналите преди повече от 2000 години религии – юдаизъм и християнство. В своя анализ Ханс Йоас подчертава, че тезисът на Вебер за разомагьосването се крепи на свързване на разнородни явления, обогатено с протестантски полемичен дух. Така Вебер редуцира вярата в тайнството до магия, приравнявайки впоследствие обезценяването на магическите практики и десакрализацията.


Отхвърляйки представата за праволинейно движение към едно бъдеще без религии, Ханс Йоас предлага друг поглед към религията и модерността като поле на напрежения; анализира амбивалентности; допуска обрат от разомагьосване към повторно омагьосване, тоест употреба на религията за политически и властови цели.


Разговорът с него по повод на новата му книга е записан в берлинското студио на „Дойчландфунк“.


Андреас Майн: Думите на Ханс Йоас въздействат по-скоро дългосрочно. Те променят нещо в мислителите, в интелектуалците на тази страна и далеч извън нея. Ханс Йоас е социален философ, почетен професор в Богословския факултет на Хумболтовия университет, както и професор по социология в Чикагския университет.


Господин Йоас, искаме да поговорим за новата ви, току-що излязла книга – заглавието й е Властта на свещеното: една алтернатива на историята за разомагьосването. Господин Йоас, казвам го с цялото ми уважение, рядко ми е било толкова трудно да се подготвя за разговор като този, който сега водим. Знаете ли защо?


Ханс Йоас: Книгата засяга такова изобилие от знание за историята на религията, че мога да си представя как разнопосочните позовавания объркват някои читатели.


Майн: Трябва смирено да отбележа, че не разбирам цялата дълбочина на вашата мисъл. Макар и да съм сигурен, че за тази книга ще се говори и когато нас двамата вече няма да ни има. Затова идва и този въпрос, който да я направи по-достъпна за аудиторията. Опитайте се да обясните на един човек на 82 години без академично образование и на един 16-годишен защо тази книга е важна?


Ханс Йоас: Бих започнал с това, че през последните двадесет години представите за бъдещето на религията се промениха. Дълго време – естествено, в много глави и днес все още – хората са приемали, при това независимо дали са вярващи или не, че религията е обречена все повече да отслабва и може би дори напълно да изчезне. В последните двадесет години все повече се налага схващането, че това не е толкова просто. Казвам „не е толкова просто“, защото, разбира се, не мога да опровергая, че в Германия влиянието на религията все повече отслабва. Но трябва също да отчитаме, че днес в световен мащаб християнството, както и ислямът отбелязват огромен ръст. Това означава, че съществуват все повече християни и все повече мюсюлмани, а в много страни изобщо не може да се говори за отслабване. Това не е фактическият предмет на книгата, но е нейният втори план. Защото именно зад това твърдение за прогресивното отслабване на религията – терминът за него е „тезис за секуларизацията“ и „теория за секуларизацията“ – се крие друг тезис, още по-комплексен, засягащ един много по-голям исторически период. И той се нарича „тезис за разомагьосването“.


Това е представата, че в периода на старозаветните пророци, да кажем съвсем приблизително – преди две и половина хилядолетия, започва процес, който може да се приеме като подготвителен процес за модерната секуларизация. В тази книга аз поставям под съмнение представите за този дългосрочен религиозно-исторически процес в юдео-християнската традиция, но и далеч отвъд нея, всъщност във всеобщата история.


Майн: Думата „разомагьосване“ идва от Макс Вебер и е оказала влияние върху стотици, върху хиляди мислители. Какво се крие зад основната идея за разомагьосването според Макс Вебер?


Ханс Йоас: Отчасти е спорно какво точно се крие зад нея. Затова в една от главите в книгата съм направил опит да интерпретирам съвсем точно, под микроскоп, буквално всяко отделно място, където Макс Вебер говори за „разомагьосване“, „разомагьосва“, „разомагьосан“ или използва друга словоформа. Защото стигнах до заключението, че Макс Вебер натоварва понятието с различни значения. И тук отново не става дума, че аз упреквам Макс Вебер, който всъщност е много ясен автор, що се отнася до понятията. Не го упреквам, че не е достатъчно ясен, а искам да покажа, че отделните значения могат така да се разминават, че убедителната история на религията, която той разказва, всъщност да се разпадне. Нека да дам пример само с един аспект от значението на термина „разомагьосване“.


При Макс Вебер първоначално терминът несъмнено е използван в смисъл, който би могъл да се определи като отблъскване от магията, като враждебност спрямо магията. И Макс Вебер без съмнение има право, че старозаветните пророци изпитват враждебност към магията. Има много известни места, където пророците казват, естествено в определена степен като рупори на Бог: не искам вашите жертви, каденето е отвратително за Мене, много повече аз искам народът на Израил да търси правдата.


Това трябва да означава: не искам да вярвате, че чрез определени средства – да ги наречем магически – бихте могли да упражните натиск върху Менe, за да направя това, което желаете. Вече ви съобщих какво искам и вие не можете да ме убедите, че постоянно не го нарушавате, докато ми принасяте някакви жертви. Следователно разомагьосването е само един първи смислов пласт на понятието Entzauberung, но не единственият. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org