BG | RU

ХРИСТО БОТЙОВ – 1876–1926

година 2017 / брой 126, Неврокопски митрополит Борис

  

Никога друг път Христо Ботйов не ни е бил тъй потребен, както той е в сегашно време. Сега той ни е много по-нужен, отколкото преди половин век, когато той живя и умря за своя род и родина. Но никога друг път ние не сме били тъй далеч от него, както сме сега! И тъкмо затуй, защото стоим далеч от него, ние имаме най-голяма нужда от него. Петдесетгодишнината от неговата смърт трябва да ни доближи до него. Тя трябва да бъде начало на нов обрат у нас и на нов поврат към него. Всеки изминат ден, с който ние се отдалечаваме от него по време, трябва да ни доближи до него по дух. Христо Ботйов е толкова велик по дух, че може само да вървим и се доближаваме до не­го, без обаче да го стигнем никога.


Петдесетгодишнината от смъртта на Христо Ботйов трябва да бъде начало и за едно истинско разбиране на не­говата личност и органическо сродяване с неговия дух. И Христо Ботйов споделя съдбата на великите личности, ко­ито остават най-често неразбрани. Обикновеният човек трудно може да разбере необикновеното, възвишеното. Вместо да се стреми да се издигне и той на оная висота, на която стои необикновената, възвишената личност, обикновеният човек гледа да смъкне тая личност там долу, гдето той стои. Вместо да проясни своя ум и разшири своя кръгозор в светлите простори на великия дух, обикновеният човек гледа да забули тоя дух с мрака на своето невежество и да го стисне в тесните рамки на своята ограниченост. Вместо чрез хармония и цялост на завършената личност да постигне своята цялост, обикновеният човек гледа да раздроби тая личност и да задържи само отделни отломки от нея.


За Христо Ботйов се пише и говори у нас толкова много, както за никого другиго. Но при все това той е толкова малко разбран, както никой друг велик българин. Понеже още не сме се издигнали дотам, че да можем да разберем неговото величие, ние гледаме да го принизим – да го смъкнем от неговата висота и да го повлечем долу при нас, да ограничим в тесните рамки на обикновени норми и да го раздробим на части. Това насилие над великата личност на Ботева ние вършим и съзнателно, и несъзнателно. Съзнателно – когато искаме с неговото величие да прикрием своята дребнавост, и несъзнателно – когато наистина не сме способни да постигнем това величие. Нашите разбирания за Христо Ботйов са били всякога едностранчиви, ограничени, противоречиви и повърхностни. До сега не е направен опит да бъде той разкрит и разбран като цялостна и завършена личност, каквато е той преди всичко и над всичко. Посочвани са били само отделни страни от тая изключителна личност, без да се проникне в нейните съкровени глъбини и да се стигне до нейния велик дух. Проличават също тенденции да се отрекат преднамерено известни качества на тая личност и да й се припишат други, с които тя няма нищо общо. Правят се открито упорити усилия да се измени до неузнаваемост величавият, пленителен образ на Ботева. За Ботева се говорят и поддържат неща, които не само го принизяват, но и го отричат напълно.


За едни той е велик поет, за други голям родолюбец, за трети пламенен борец за социална правда, за четвърти той е комунист, анархист, атеист и пр. Наистина Хр. Ботйов написа най-хубавите стихове на български език и създаде поезия с пленителна красота – но той не е само велик поет. Той обичаше с безгранична пламенна любов своя народ и своето отечество – но той не е само голям родолюбец. Той се възмущаваше от неправдите в живота и копнееше за общочовешка правда и любов — но той не е само социален деец и борец. Христо Ботйов биде понесен известно време от ония социални течения в Русия, които през 60-те години проникнаха в тая страна от Западна Европа. В Русия той се запозна с идеите на Сен-Симон, Фурие, Карл Маркс, Бакунин и Чернишевски. В живо и печатно слово той оперираше понякога с понятията и терминологията на социализма и комунизма. Но той се допираше до тях само на повърхнината. По дух и преживявания той няма почти нищо общо с корифеите на социализма и комунизма и стои съвършено далеч от тези доктрини. Той порица остро някои фалшиви прояви в религията и нейните представители – обаче той не само че не е атеист, но проникнат всецяло от дълбока вяра, той разчистваше пътя към истинската религия.


Христо Ботйов е необикновена, изключителна личност. Той не попада в никоя от познатите нам категории, в които ние тъй охотно искаме да го притиснем. Той излиза вън от нормата на обикновеното и затова всеки опит да го ограничим в обикновени рамки ще бъде едно насилие и едно престъпление. Във всичко той върви по свой път. Той няма никакви учители и образци за себе си нито като поет, нито като родолюбец, нито като общественик, нито като революционер, нито като херой. Той не е научил от никого нищо. Нито даскал Ботйо в Калофер, нито Чернишевски в Русия са могли да му дадат нещо, защото той е имал безконечно повече от тях – имал е дарби и съкровища, за които те не могли и да мислят. Той е от ония личности, които могат само да учат, но не и да се учат, да водят, но не и да бъдат водени, да дават, но не и да получават, които могат само да пръскат безвъзмездно съкровищата на своята богата душа. Той не признава никакви учения и теории, не се привързва към ни­какви сдружения и партии, не върви по никакви течения и насоки, не се придържа о никакви внушени идеи и принципи. От себе си, от своя дух той изважда всичко, което му е потребно за неговия живот и: дейност. В себе си той намира и бла­городството, и силата, и порива, и полета, и прозре­нието, и идеала. Неговият вътрешен мир е богат, разнообразен, необозрим, очарователен.  (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org