BG | RU

ПРАВОСЛАВИЕ И ПОЛИТИКА (Универсалистичната визия на православието и антисъвременни възгледи)

година 2017 / брой 123, Йоанис Каминис

  

Фактът е, че днес съществуват две различни мнения за отношението между православие и политика. Първото мнение, което ще разгледаме, не само е антисъвременно, но дори предлага алтернативна политическа система, която напомня предмодерните политически реалности. Произходът на това мнение може да бъде открит в творчеството на съвременни автори като отец Йоанис Романидис и особено в книгата му Ромиосини, Романия, Румели. Възгледите му за историята са доведени до крайности и се съсредоточават най-вече срещу Запада. Тези крайности на историческите мнения на Романидис могат да се използват изграждането на политическа теория с антидемократичен характер, които напомнят политическото богословие на Доносо Кортез, който защитава политическото богословие на монархическото възраждане срещу „атеистичните сили“ на либерализма. Поляризацията в работата на Романидис не се намира между противоположните политически сили на монархията и демокрацията, а се постaвя върху двуполюсната ос Ромиосини-Франкосини/Ромейство-Франкство, докато историческите интерпретации, поддържащи тази поляризация, имат чертите на конспирология (напр. Романидис е твърдял, че Наполеон е планирал окончателното унищожение на ромейството, за да не се възстанови Ромейската империя). Тези възгледи са възприети и от други богослови, като напр. отец Георгиос Металинос и митрополита на Навпактос и Свети Власиос Йеротей Влахос. Първият твърди, че западната политика е желаела разпадането на Османската империя и едновременно е възпрепятствала възстановяването на Ромейската държава, докато вторият описва Византия изключително по позитивен начин, като великата християнската държава, която представлява държава на Бога на тази земя.


По-същия начин се описва Византия от известната историчка Елени Гликаци-Арвелер в последната й книга със заглавие Защо Византия?. Тя всъщност в увода прави уговорката, че става дума за текст „без научни изисквания“, който „е насочен към тези съвременни гърци, които се измъчват с проблема на историята на гръцкото продължение през вековете“. Според нея целта на тази книга е да се представят постиженията на Византия и по нейните думи – „да представя накратко тези неща, които показват първата европейска империя, и да обясня не само културното величие, а и необичайната сила и дълголетието на тази империя“. С други думи, целта на книгата от началото е ясна и нескрито идеологическа, затова и избраните материали служат за тази цел. А тя е да се покажат само добрите страни на Византия. Например говори се за „византийския гражданин, който познава ненарушения мир“, при положение че всъщност във Византия е нямало граждани, а поданици на императора и вярващи в Бога. Гражданин не е този, който може да работи и да вземе участие в държавната администрация, а истинският гражданин е този, който участва в политическия живот на града, във вземането на решенията, в приемането на закони и упражняването на властта, както е било в политическата практика на демократичните градове на древната Елада. Освен това г-жа Арвелер пише за „хармоничното сътрудничество“ на Църквата и държавата по време на Византия и твърди, че отношенията между Църквата и държавата са били изразени ясно в законодателния византийски сборник на Василий I (885/6) Епанагога, в който има принос и св. патриарх Фотий. Но трябва да се направят някои разяснения по този въпрос. Във Византия не са липсвали противоречия и конфликти между двете власти – държава и Църква, нещо, което се доказва от честите низвергвания на патриарси от съответните императори. Например патриарх Фотий е бил детрониран два пъти (първия път в 867 г., върнал се на трона в 877 г. и пак е детрониран през 886 г., а накрая умира в изгнание). Разни изследователи считат, че държавата и Църквата във Византия въпреки съперничеството не са били отделни институции, а две форми на една неделима концепция на християнството. Непосредствената последица от това е, че всъщност е имало само една власт, т.е. автократичната власт на императора. Накратко, отношенията между двете власти не са били толкова „хармонични“, както пише г-жа Арвелер.  (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org