BG | RU

Христология на образа. С фокус върху киното

година 2017 / брой 120, Слава Янакиева

  

В света на киното и историята на филмовата теория критиката на религиозното кино има своето място, авторитетни имена и специализирани издания. Има също и свои поддисциплини, най-известната сред които е христологията в киното.


Изследването на христологичната фигура в кинематографията крие множество опасности, като не на последно място е очакването тя да бъде почти идентична с историческия, библейския или доктриналния Христос и кинематографичната персона да представлява просто „преводна” – на езика на медията – версия на Христос на изповеданието. Обвинения често са отправяни и към авторите. Те обичайно се свеждат до липса на почтителност, прекрачване на невидимата граница на изкуството в посока на пропагандата или прозелитизма (наличието на подобна граница е само по себе си трудно обосноваемо и по-скоро въпрос на лично критическо предпочитание).


Не бива да се забравя обаче, че в преобладаващата част от случаите на христологични герои зрителят/критикът, независимо от достойнствата на произведението среща не самия Христос „на вярата”, а филмова репрезентация на човек, на човешка фигура, към която следва да се отнася както към всеки друг фикционален герой, като съответно го оценява според критериите, предпочетени спрямо него в процеса на взаимоотношение с героя. Това именно взаимоотношение с кинематографичния образ традиционно реферира към значенията отвъд самия образ, които като цяло изграждат репрезентационната му стойност. Фикционалното изобразяване, стратегически или не, винаги трансцендира себе си, винаги сочи отвъд себе си, и изследвайки кинематографичния образ, критикът/зрителят естествено схваща репрезентативната му стойност в един по-обширен контекст. Той „спечелва правото да спекулира върху това значение. Христовият образ стимулира подобна спекулация и установява взаимоотношение отвъд обичайните ... [кинематографични] граници, като ни напомня по някакъв начин на Христос на вярата. Но напомнянето съвсем не предполага идентификация с Него. По-скоро Христос на вярата и традиционният Христов сюжет предлагат най-добре познатия и плодотворен материал за изразяване на смисъла в западната култура”. В резултат на секуларизацията, настоява цитираният Детуайлър, при почти пълната за традиционния християнски Запад взаимосвързаност между Христос и смисъла въобще, възниква известна дихотомия, като смисълът започва да се определя от личните предпочитания (в случаите когато въобще му се отделя внимание), докато Христос „се е обективирал като символ на отминаващата християнска епоха. Сиреч с отмирането на вярата Христос на вярата се превръща в Христос на културата, от който литературата [кинематографията] черпи и към когото реферира”, дори и когато експлоатира сантимента на вярата.


На мен обаче ми се струва, че подобно различие може да бъде отчетено единствено по отношение на степента на предпазливост и почтителност на критическия изследовател, доколкото Христос на вярата всъщност никога не е бил абстракция и подобно развъплъщение не е нито нужно, нито дори възможно за вярващите. Нещо повече, Христос, в Своя изповедален аспект, винаги е Христос на някаква култура. Ние бихме могли да допуснем „културния Христос” като палиативно понятие за религиозен смисъл, излизащ извън рамките на типично християнската парадигма, но все още носещ белезите на своята родствена връзка с него. Такова усложняване на понятийния апарат обаче не е необходимо, особено във време, когато свободата на интерпретация е гарантирана. Това от своя страна не отменя практически обезателната идентификация на „културата”, в контекста на която всеки христологичен образ е формиран. И тъй като засиленият интерес към „религиозното кино“ има своите най-многобройни представители сред американската кинокритика, съвсем естествено изглежда иначе някак изкуствената номенклатура на разглеждане на религиозните произведения и най-вече свръхфокусирането върху Христовия образ. Протестантската изповедна традиция е може би най-важната предпоставка за подобно деление. От друга страна, то е пряко наследено от литературната критика, както става ясно от горецитирания текст на Детуайлър, и в голяма степен критиката на религиозното кино (и кинематограф) следва установените критически парадигми. Ще се спра много накратко върху някои от тези наследствени традиции. (…)




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org