BG | RU

Какво е вяра?

година 2017 / брой 120, Франциск, папа

  

Какво е вяра?


С папа Франциск разговаря Джовани Лоренцо, главният редактор на Zeit.


На първото интервю с германски журналист през четиригодишната служба на папа Франциск се гледаше като на държавна тайна. Редакцията на Zeit беше помолена да запази мълчание – поне докато най-сетне застанем срещу папата. След дълга подготовка дойде покана за разговор лично от папата. Мястото на срещата е в резиденцията „Санта Марта“ във Ватикана: стая за разговори, възможно най-непредставителна; шест кресла, тапицирани в зелено, маса за сервиране, портрет на папа Йоан XXIII, телевизор. Тук папата приема почти всички посетители и както при всички други разговори, няма дори чаша вода. Папа Франциск живее точно над стаята за разговори, прозорецът на спалнята гледа срещу една стена.


Папата, който през декември миналата година навърши 80 години, говори бавно, с голяма съсредоточеност и виталност, но с толкова тих глас, че без допълнителни въпроси е трудно да следиш мисълта му до последния нюанс. Проведеният на италиански разговор беше авторизиран от папата, той сравни немския превод с оригиналната версия, записана от един сътрудник. Неговите редакции бяха много по-пестеливи и сдържани от всичко онова, което ние в Zeit обикновено получаваме от политиците.


Свети отче, в средата на 80-те години пребивавате по-дълго време в Германия, за да завършите вашата дисертация за свещеника и философ Романо Гуардини. Казват, че тогава сте изцяло покорен от една картина, от изображението на Дева Мария, която развързва възлите, създадена е от един бароков художник около 1700 г. и се намира в църквата „Св. Петър“ в Аугсбург.


Не, това не е вярно.


Не е вярно?


Никога не съм ходил в Аугсбург!


Прочетох го в една Ваша биография, наистина добра.


Без малко да кажа: как иначе, журналисти! (Смее се.) Историята беше такава: за Рождество една сестра монахиня, с която се бях запознал в Германия, ми изпрати поздравителна картичка с тази картина. Картината веднага събуди любопитството ми. Не защото е толкова впечатляваща, тя е барок на твърде средно ниво.


Но представя един необикновен мотив: Мария, в ръцете й бяла лента, цялата във възли.


Картината интерпретира едно изречение от църковния отец Ириней Лионски от II век. Поръчителят на картината имал трудности с жена си. Не искам да кажа, че се биели, но…


… нещо не било наред.


 … да, нещо не било в ред, но той обичал жена си и жена му го обичала, и нямало свекърва да се намеси. (Смее се.) Затова мъжът потърсил съвет при един отец йезуит. Той взел дългата бяла лента, която била използвана при венчавката на двойката, и се помолил на Дева Мария, защото бил чел при Ириней Лионски, че възлите от Евиния грях се развързват чрез Марииното послушание. Затова той се помолил на благодатната Дева Мария да развърже възлите.


Възлите на картината следователно символизират само нерешени проблеми?


Да. И картината е създадена в знак на благодарност, защото накрая Божията майка дарила милостта си на двойката.


Двамата останали заедно, а благодарение на Вас картината се прочу. Така се появяват и други копия на това не особено добро изображение – също тъй не особено добри. Едно се намира в Буенос Айрес, друго видях точно тук, в приемната на резиденцията, в която се намираме. Картината Ви преследва.


Би могло да се каже така. (Смее се.) Но тя толкова ми хареса, че започнах да изпращам пощенски картички с нея.


Ако ми позволите едно лично признание на католик: на Рождество отидох с моята осемгодишна дъщеря на рождественското представление в нашата малка енория – в Хамбург католиците живеят сред други вероизповедания…


Бях веднъж в Хамбург, през 80-те години, за едно кръщение във Вандсбек, сънародниците ми от Аржентина ме бяха помолили!


Моята история от Хамбург се разиграва днес, в настоящето: на това рождественско представление на Бъдни вечер за пореден път не присъстваше свещеник, което е твърде безутешно. Впоследствие се обърнах към архиепископа на Хамбург с въпроса как е възможно в ден, когато на църква отиват повече католици от когато и да било, да няма свещеник. Архиепископът, който е нов и сравнително млад, ми отговори, че недостигът на свещеници за селските области с малко католици е още по-голям и той не знае как това може да се промени. Статистиките при нас са катастрофални: все по-малко вярващи, все по-малко свещеници, все повече незаети места.


Да, това е голям проблем. И в Швейцария не е по-добре. В много общини има сърцати жени: те поддържат неделните служби, отслужват Литургията на словото, без Евхаристия. Ала проблемът е в липсата на призвание. И този проблем трябва да бъде решен от Църквата.


Как?


Аз вярвам… Вижте, говоря като католик, аз впрочем съм и вярващ, знаете ли? (Смее се.) Господ ни е казал: молете се! Това ни липсва: молитвата. Липсва и работа с младите хора, които търсят ориентири. Липсва служението за другите. Работата с младите е трудна, ала тя е нужна, защото младите го изискват. Те са най-губещите в модерното общество, в многобройни страни няма работа за тях. (…)


 




Предишен брой


Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org