BG | RU

Църква на прицел. „Българското общество между вярата и атеизма – по материали от периодичния печат от 20–30-те години на ХХ век“.

година 2016 / брой 115, Румяна Лечева

  

След края на Първата световна война социалната дейност на християнските вероизповедания в Царство България се разраства, създават се църковни благотворителни дружества в цялата страна.


От 1920 г. до 1930 г. са учредени Съюз на евангелските дружества (1921), Съюз на православните братства (1926), Съюз на католическите дружества (1928). Основаният през 1903 г Съюз на свещениците вече има сериозен авторитет в обществото. Основан е и Съюз на селските свещеници (1932). В страната действа успешно и Студентското християнско дружество, създадено по инициатива на семинариста Стоян Петков, бъдещ Нюйорски митрополит Андрей (1910). Дружеството става част от Световната студентска християнска федерация и налага непознатото за българската действителност доброволчество. Дейност започват да развиват и женски и младежки организации – православни, католически и протестантски.


Активната дейност на християнските вероизповедания в Царство България е съпътствана от разширяване на антицърковната дейност и атеистичната пропаганда.


Начало на атеистичната пропаганда


Според Димитър Благоев създаването на първите социалистически организации в България се осъществява под влиянието на западноевропейския социализъм и благодарение на активната част на интелигенцията, получила образованието си в Западна Европа. След учредяването на БСДП (1891) на вярващите християни в България започват да се натрапват стереотипи по отношение на религията и църквата. В началото на XX век пропагандната цел на Работнически вестник, издание на БРСДП, който се появява през 1897 г., е да осмее образа на духовника и на Църквата като институция. Бойният дух завладява статии като „Религиозното възпитание и поповщината” или „Попските кесии в опасност”, които стъписват със своята арогантност. Димитър Благоев вижда църковния клир като „черна армия”, а Светия синод като „Главен щаб”. „Светата троица”, както иронично нарича неговият съидейник Георги Кирков съюза между капитала, армията и Църквата, пази ревниво основания върху принципите на частната собственост строй.


Апостоли на атеистичната пропаганда стават Димитър Благоев, Вела Благоева, Георги Кирков, Ламби Кандев, Митьо Станев, Тодор Павлов, Тодор Самодумов и други.


За да можем да си изясним какво представляват социалдемократите през първите десетилетия след учредяването на партията, какви са възгледите им за социалнополитическите проблеми на съвременността, необходимо е да се осветли по-подробно историята им. Идеолозите им се опитват да наложат като основни врагове Църквата и религията. В началото те действат много по-предпазливо, внимателно скриват истинските си намерения и цели. Разбира се, социалистите нямат нито властта, нито силата, за да реализират докрай истинските си цели. Характерно за първия период от дейността им, който е от 1891 г. до края на Първата световна война и основаването на БКП (1919), е пропагандата и агитацията. Най-предпочитаната професия за разпространение на новите идеи са учителите, защото чрез тях те ще достигнат и до техните ученици. Сериозен интерес за агитация са и спортните, въздържателните и туристическите дружества.


Катастрофалните последици от Първата световна война разгарят пламъците на атеистичната борба, неин авангард става новоучредената БКП. Към Централния комитет на партията, който действа в нелегалност, е сформирана антирелигиозна комисия, която има пряка връзка с Коминтерна – световното комунистическо правителство в Москва, създадено през 1919 г. Пропагандата и агитацията остават сред изключително сериозните задачи на Коминтерна, създаден от болшевишката партия като инструмент за реализиране на нейната идеология и политика. Но след 1919 г. целите са нови – терористични акции, нелегална дейност, нелегални печатници, крайната цел е налагане на комунистическо управление в отделните страни, които един ден да станат част от СССР.


Само през първата година от съществуването на Коминтерна са осигурени 1 млн. фунта стерлинги за работа в Западна Европа. Десет години по-късно има създадени 18 издателства, които разпространяват 395 издания на европейските езици в тираж 20 милиона екземпляра и 50 издания на източните езици в 2,2 милиона екземпляра.


Правителството на Андрей Ляпчев дава възможност на онези комунисти, които имат желание да водят легална борба, да създадат през февруари 1927 г., броени години след метежите, с които е окървавена България, Работническа партия. Възприема се тактиката за привличане на „леви“ земеделци и социалдемократи в т.нар. „Трудов блок“. За никого не е тайна, че Работническата партия е подразделение и легален параван на комунистическата партия, която се ръководи от директивите на Комунистическия интернационал в Москва.


Пълната свобода на печата, която дава правителството на Народния блок (1931–1934) начело с Никола Мушанов, е повод за появата на вестникарския пазар на нови пропагандни издания.


Един от най-важните канали, широко използвани от комунистите, са средствата за масова информация, подкупването на журналисти, налагането на теми чрез рекламни договори. В читалищните библиотеки се получават вестниците Работник, Другар, Социалист, Работнически вестник, списание Ново време, много книги и брошури с революционно съдържание.


Религиозното образование и възпитание е обект на постоянна критика в списание Народна просвета, което излиза от 1928 г. и се редактира от Тодор Самодумов, бивш възпитаник на Софийската семинария. „Само в Съветския съюз отделянето на църквата от държавата е прокарано напълно. Защото в Русия работническата класа твори история”, констатира авторът Ернст Хирл, вероятно псевдоним на български марксист.


На разгромяваща критика в списанието е подложено предложението в Германия да се въведе предмет „душезнание”, чиято задача е да запознае учениците с образцовите произведения на религиозната култура, както и последвалото предложение у нас да се въведе предмет „благонравие”.


Връх на атеистичната пропаганда в Царство България е появата на 1 декември 1931 г. на новия вестник Безбожник. Мотото на вестника е: „Отделяне на църквата от държавата и училищата”. В първи брой се обявява, че вестникът ще излиза два пъти месечно в тираж от 3500 броя.  (…)


 




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org