BG | RU

Митрополит Борис Неврокопски – пастирът и изповедникът

година 2016 / брой 115, Венцислав Каравълчев

  

 


И все нагоре се възземам ази,


нагоре към незнайни красоти...


Като духовно явление в живота на един народ мъченичеството не изниква от нищото – то има предшественици сред изповедниците на вярата, онези обикновени герои на духа, които са верни на своя Господар в малките грижи на всекидневието, във времена на социален мир и рутинност. Но и гонението срещу Христос не започва внезапно, но дълго се подготвя от духа на отстъплението, който, за съжаление, бележи целия ход на човешката история.  Както отделният човек, така и всяко общество, следвайки своя присъщ само нему исторически път, съзрява или за свидетелството на Истината, или за отстъплението от нея. Ако вземе надмощие второто, то свидетелите на вярата биват възпети от Църквата като мъченици. В пантеона на църковната памет измежду стотиците мъченици, пострадали у нас в периода на комунизма, с неподправен блясък свети името на един голям български архиерей – Неврокопският митрополит Борис. В началото на тази година Св. синод на Българската църква стартира процедура за събиране на сведения за неговия жизнен път с цел предстоящата му канонизация. По Божи промисъл това ще бъде първият български новомъченик и в негово лице християните у нас ще придобият нов небесен застъпник. Митрополит Борис ни е оставил малко лични сведения за своя живот, но затова пък изобилстват свидетелствата за него от хората, които са го обичали като ревностен пастир на Христовото стадо.


На 8 ноември (ст. стил), в деня, в който Църквата ни чества паметта на един от най-големите Христови свидетели – св. вмчк. Димитър Солунски, в едно от Битолските поселения – с. Гявато, през 1888 г. се ражда бъдещият светилник на БПЦ митрополит Борис, със светското име Вангел. Животът на Вангел напълно ще оправдае името на благовестник, дадено от благочестивите му родители в св. Кръщение. Вангел Симов Разумов е роден в семейството на вярващи българи, екзархисти. Баща му е Симеон (Симо) Цвятков Разумов, а майка му е Мария Димитрова. От малък родителите му го възпитават и наставляват във вярата. Те запалват у него любов към Твореца, която през годините ще се разгори с буен пламък. Немотията е постоянен спътник на семейството на Вангел, но въпреки нея родителите му се грижат той да получи подходящо образование. По-късно той успешно завършва българското основно училище „Св. св. Кирил и Методий” в Истанбул. През лятото на 1901 г. отиват с баща си в Одрин, където постъпва в прочутата Българска мъжката педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон”, създадена от Екзархията и издържана със средства от завещанието на видния български възрожденец д-р Петър Берон.


По време на ваканцията си през 1902 г. Вангел пътува до Истанбул, където пожелава да посети и види лично българския екзарх Йосиф, който служи редовно в неделните и празнични дни в екзархийския параклис. Срещата им в много отношения се оказва съдбоносна за бъдещето на Вангел, който остава поразен от достолепието на този изключителен български първойерарх.


„Влезна екзарх Йосиф... Стори ми се, че в тоя миг благоговение изпълни параклиса и някакъв трепет проникна във всичко... Такъв поглед, такъв образ, такава фигура не бях виждал. Той съвсем не прилича на другите хора, казах си!“


След края на богослужението екзарх Йосиф вика при себе си Вангел и беседва с него близо час.


„Аз мислех, че пред него можем да стоим само благоговейно прави, без да гледаме и без да говорим, а пък той иска да седим до него, да го гледаме в очите и да разговаряме!... С най-жив интерес обаче и с най-големи подробности започна да разпитва... Той питаше за всичко... Аз само се чудех и си шепнех: какъв чуден човек! – пише за впечатленията си от тази среща бъдещият митрополит.“


Вангел завършва Одринската гимназия през 1904 г. с отличие. Там го застига вестта за героичната смърт на баща му, който през 1903 г. участва в Илинденско-Преображенското въстание под предводителството на войводата Георги Сугарев. Баща му е убит на 16 септември 1903 при Слепченския манастир, Прилепско, а родното му село е опожарено от турците.


След завършването на гимназията Вангел се връща в Истанбул и отсяда при родственици. Какви ли мисли са кръжели в главата на младежа в тези несигурни дни? Семейната трагедия на Вангел обаче е отдавна известна на интересуващия се от всичко случващо се с чедата му екзарх Йосиф. По негово нареждане Вангел е приет като пълен стипендиант в Духовната семинария „Св. Йоан Рилски”, намираща се в квартал Шишли на Истанбул. Така от есента на 1904 г. Вангел започва и своето духовно образование, което отново завършва с отличие през 1910 г. Лично турският министър на просветата изпраща златен часовник на Вангел, като награда за неговия отличен успех по турски език. През целия период на своето обучение той винаги има и моралната, и материална подкрепа на екзарх Йосиф. В своя дневник екзархът отбелязва и разходите, които прави за подопечните си семинаристи. За 1 август 1906 г. лаконично е отбелязано, че е дал три златни наполеона за дрехи на Вангел Симов. Тази голяма грижа, която екзарх Йосиф полага, не е насочена единствено към Вангел, по същия начин той се грижи за всички семинаристи, които знае по име, както знае и родните им места. (…)




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org