BG | RU

МЕДИЕН ОБЗОР: 2017, ЮЛИ – СЕПТЕМВРИ

2017-10-30 15:11:20,

  

 

Икономист за християнството и атомната бомба и за църковния поглед към днешните екологични проблеми – това са темите, които включваме в настоящия медиен обзор на Християнство и култура.

***

Християнството и атомната бомба

Каква позиция са заемали християните в дебата за атомното оръжие?[1] Как последователите на най-широко разпространената религия в света са отговаряли на моралните дилеми, свързани с употребата на устройства, които могат да поставят историческия край на човечеството? Като се има предвид, че и двете държави, които контролират основната част от ядрените оръжия днес, смятат себе си за шампиони на християнската кауза, тези въпроси са много повече от академична главоблъсканица.

А най-добрият отговор е, че от самото начало на атомната епоха християни са заемали противоположни позиции, често – драматично противоположни. Последните изпитания на Северна Корея добре напомниха за тези разминавания. Скоро след обещанието за „огън и ярост, каквато светът не е виждал никога преди“ на президента на САЩ, на страниците на водещите американски вестници се разрази истинска богословска битка. Пастор Робърт Джефрес, един от любимците на настоящия ръководител в Белия дом, настоява, че „Бог е дал власт на президента да отстрани водача на Северна Корея“. В пространно интервю за Вашингтон Поуст Джефрес заявява, че „на световните лидери е предоставена пълната власт да използват всички възможни средства, в т.ч. и война, за да възпрат злото“[2].

Разбира се, пастор Джефрес не насърчава открито президента да използва атомно оръжие, но все пак твърдо подкрепя неговата позиция, която съдържа заплаха за нещо подобно. Епископалният свещеник Стивън Пауликас отговаря със статия в точно обратния смисъл и настоява, че позицията на Джефрес е „шокиращо неинформирана и опасна“[3]. Пауликас припомня, че призивът на св. ап. Павел за дължимо уважение на светските власти не е „празен чек“ за употреба на насилие, а се отнася до практически ежедневни неща, като събирането на данъци например. И добавя: „Един по-мъдър духовен съветник от Джефрес би припомнил на президента, че в Писанието не може да се открие нито един аргумент, който да оправдава отправянето на заплахи за смърт и страдание срещу човешки множества“.

В зората на атомната ера християните стоят на противоположни позиции и в буквален смисъл: самолетът, който унищожава Хирошима, е пилотиран от военнослужещи християни, а преди това – и благословен от военни духовни служители. В Нагасаки, от друга страна, се оказва разположен главният център на японското християнство, което по-рано успява да оцелее след жестоки гонения през 1600 и 1850 г. Катедралата в Ураками (в северната част на Нагасаки) представлява ранен църковен мегахрам, дом на 12 хиляди верни, който дава на пилотите удобна за набелязване цел от височина 31 хиляди фута. Смята се, че 8500 от тези 12 000 са починали вследствие (пряко или непряко) на атомната експлозия. Богомолците, които присъстват за изповед в четвъртък сутринта, са унищожени мигновено от самата експлозия, извършена 500 метра над покрива на сградата.

Други преминават в отсрещния лагер. О. Джордж Забелка, католическият свещеник в подразделението на американските военновъздушни сили, което пуска бомбата, става пацифист след изясняването на пълната картина на резултатите. Забелка пътува за Нагасаки за 50-годишнината от бомбардировката и е известно, че със сълзи на очи отправя молба за прошка. Подобна промяна се случва и с Уилям Дауни – лутеранския пастор на същото военно подразделение.

В средите на Римокатолическата църква, от друга страна, промяната е по-плавна. След векове на разработване на учението за справедливата война, поредица от папи и най-високопоставени папски съветници вече смятат, че атомните оръжия променят етическата военна равносметка. В 1954 г. папа Пий XII предвижда, че „злокачествените последствия на този военен метод скоро ще преминат изцяло отвъд способността на човека да ги контролира“.

Една повтаряща се тема в някои християнски интерпретации на атомните експлозии е свързана с идеята, че техните убийствени проблясъци са гротесков, ужасен контрапункт на Преображение Господне. По-голямата част от християнския свят празнува този празник на 6 август – денят на годишнината от Хирошима. Според едно есе на американския православен изследовател Николас Соой и Преображението, и Хирошима се помнят като дни, в които има „облак, а след това – светлина, по-ярка от слънцето, след което – гръмовен звук, сякаш небесата се отварят“. Но в първия случай става въпрос за получаване на уверение и огромна надежда, а във втория – за апокалиптичен страх, за злокачествено преобразяване на света чрез продължаващия ефект на радиацията.

Соой е водач на Православната задруга за мир, основана в миналото от някогашни членове на руската православна енория в Амстердам. Но в средите на руското християнство могат да се чуят и други, съвсем различни гласове. Един от атомните бюрократи на Русия одобрително отбелязва, че като организира конференции и насърчава патриотични дискусии, Руската църква е спомогнала за запазването на руските атомни оръжия и за насочване на вниманието към нуждата от този вид стратегически възпиращи средства. Руски църковни служители много често благославят атомни оръжия – с уговорката, че те схващат смисъла на това като молитва оръжията никога да не се употребяват, ракетите завинаги да останат в силозите си. Това, което днешното християнство, изглежда, не предлага, е единен и ясен отговор на дилемите на атомната епоха. Какофонията от различни гласове обаче помага контурите на тези дилеми да се очертаят добре – по-ясно и по-остро от всякога.

 

***

 

Вярата и изкопаемите горива

През далечната 1988 г. един скромен духовник – слабо познат извън пределите на родния си Истанбул – благославя среща, посветена на опазването на природата и проведена на гръцкия о-в Патмос (място, свързано ужасяващата картина на Апокалипсиса от последната новозаветна книга)[4]. Скоро след това патриарх Димитриос предлага датата 1 септември за ден на молитва за съдбата на нашата планета.

Три десетилетия по-късно тази инициатива се е превърнала в едномесечен цикъл на еко-духовни дейности, подкрепени от религиозни водачи, които говорят от името на стотици хиляди вярващи. Участват и Световният съвет на църквите, който включва 345 религиозни организации, и Ватиканът. Събитието прави възможно съчетаването на тежка богословска материя с конкретни, често изключително спорни форми на действие.

Тази година патриарх Вартоломей и папа Франциск с общ документ отхвърлят злоупотребата с природните ресурси и заявяват: „Човешката среда и природната среда се влошават заедно и това влошаване тежи най-силно върху най-уязвимите сред нас – тези, които живеят в бедност по всички краища на планетата“.

Това, което активистите днес наричат „сезон на Творението“, ще приключи на 4 октомври 2017 г., като се очаква с общо изявление различни християнски организации да призоват за по-нататъшно оттегляне на инвестициите от добива на изкопаеми горива. По-късно, на 29 октомври, високопоставени и църковно обвързани инвеститори ще се съберат в швейцарския град Цуг, където ще обсъждат преход от простото избягване на „екологично лоши“ производства към насочване на вложенията в производства, които осигуряват едновременно икономически растеж и екопросперитет.

Като се имат предвид многомилиардните активи, контролирани от религиозните организации като цяло (недвижима собственост, но също и пенсионни и инвестиционни фондове), желаните ефекти в сферата на екологията могат да се постигнат колкото със силни думи, толкова и с дела. Но какви точно дела? Дори тези, които са съгласни, че трябва да се извърши преход към икономика, свободна от изкопаеми горива, имат различно виждане за начина, по който това следва да се случи. Кентърбърийският архиепископ Джъстин Уелби например се застъпва за плавен преход. През м. май той оповестява, че е успял да убеди международната корпорация BMO Global Asset Management да предприеме постъпателно намаляване на инвестициите си в добива на изкопаеми горива. Същевременно Уелби настоява, че пълното и незабавно оттегляне на всички инвестиции в тази сфера не е най-доброто решение и изкопаемите горива ще продължат да бъдат част от глобалния енергиен микс поне още няколко десетилетия. Целта е по-скоро да се наклони целият сектор в подходящата посока – въпреки риска от недоволство от страна на войнствено настроените зелени, в т.ч. и религиозни такива.

Но самият факт, че хората на вярата говорят за екология, е много добър знак. Той показва, че вдъхновяващите думи на духовните водачи от все повече ъгли на света достигат до общата тема за мястото, което човечеството обитава – и преди всичко, до всички трудни избори, които предстои да се направят в името на общия човешки живот на това място.

 

 

[1] „Christianity and the bomb: How Christianity has dealt with nuclear weapons“, https://www.economist.com (20.08.2017).

[2] „‚God has given Trump authority to take out Kim Jong Un‘, evangelical adviser says“, www.washingtonpost.com (09.08.2017).

[3] „Christianity does not justify Trump’s ‚fire and fury‘“, www.nytimes.com (14.08.2017).

[4] „Faith and fossil fuels: From green theory to contentious green action“, https://www.economist.com (03.09.2017).



Галерия на броя


Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org