BG | RU

ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

2017-10-30 15:06:11, Стоян Чиликов

  

Празникът Успение Богородично заема изключително важно място в християнската еортология и в православната богослужебна традиция. Свидетелство за това е ранното му установяване и неговото обогатяване с различни последования, някои от които влизат в периода на Предпраздненство на Успение Богородично. Историята на празника е свързана с древния общ Богородичен празник Катизма, който впоследствие е заменен от празника на Успението на пресвета Богородица. В този текст ще се опитам да представя историята на празника Успение Богородично, като на първо място се илюстрира връзката му с древния и общ Богородичен празник Катизма, както и неговото установяване, развитие и съвременно състояние.

Празниците в православната богослужебна традиция

Празниците в християнския календар са свързани с богослужебното време. Централно място в християнското богослужение заема почитта към Троичния Бог и към тези от тялото Христово, които са се осветили чрез живота си в Христос. Всеки празник има своята история, причини на възникване, установяване и същевременно развитие. Празникът в православната богослужебна традиция не е само в неговото минало, но и в настоящето. Той се случва днес и сега отново, като празнуваното от Църквата събитие е актуализирано, за да се предаде смисълът на вкусването от общението с Христос в Църквата, с „Неговите приятели“, цялата пълнота на Църквата, която присъства в тържествената радост на празнуваното събитие. По този начин чрез празника се освещават тези, които го честват, защото Бог осветява общуващите с Него. Това се осъществява чрез богослужебните химни и действия, които съставят утринното и вечерното богослужение, но преди всичко чрез тайнството на Евхаристията, което се извършва в чест на празнуваното събитие или светец. Ранната църква в древността първоначално почита мъчениците, като празнува деня на тяхната смърт в Христос. С развитието на християнския култ естествено се появява и почитта към майката на Богочовека и празнуването на нейната смърт, нейното преминаване от смърт към живот, което в православната богослужебна традиция се предава с термина успение.

Първият празник в „памет на Божията майка” като основа на Богородичните празници на Църквата

Богородичните празници, както изобщо и празниците на светиите, не се появяват в един и същ момент в християнския богослужебен живот. Празниците са първоначално локални, свързани с местната почит и култ към определен светец или в случая Божията майка, а след това става тяхното разпространение в целия християнски свят. В ранната християнска епоха първият празник на пресвета Богородица е известен на Изток като „памет на Божията майка”. В основата му е почитта към майката на нашия Господ Иисус Христос, изразена преди всичко чрез Йерусалимската традиция, която съхранява и преданието за смъртта на Девата. Кога е започнало отбелязването в Ранната църква на най-древния Богородичен празник, известен като „памет на Божията майка”, е трудно да се определи. Със сигурност не е съществувала една обща дата за Църквата на Изток и на Запад. Известният френски патролог и изследовател на Богородичните празници Martin Jugie защитава тезата за 26 декември като дата на отбелязване на паметта на Божията майка на Изток и мисли, че това празнуване се оформя след края на IV век[1]. В своите пътеписи Етерия не споменава нищо за празник в Йерусалимската църква в чест на Божията майка към края на IV век. Вероятно най-древният празник в Йерусалимската традиция, който отбелязвал паметта на Божията майка, се свързва с храма „Катизма”, който се е намирал недалеч от Йерусалим, по пътя за Витлеем. В Протоевангелието на Яков[2] се споменава, че Божията майка, преди да роди Богомладенеца, се спряла на половината път между Йерусалим и Витлеем, тъй като чувствала, че ще ражда.[3] Този изключително важен апокриф, освен че съдържа важни сведения относно живота на Божията майка, в известна степен отразява вярата на народа и почитта на християните към Девата. Вследствие на засилилото се християнско преклонение към личността на Приснодевата е построен храмът „Катизма”, в спомен на събитието от сядането и отпочиването на Божията майка на това място. Въз основа на направените археологически открития и стигналите до нас литургически свидетелства Stephen Shoemaker подкрепя тезата, че древната църква датира от V век и е „първият известен център на организиран Мариин (Богородичен) култ в Светата земя”[4]. Съгласно древната християнска практика и традиция на Църквата възникването на всеки християнски храм се свързва с определен празник. Първите сведения за празника на храма „Катизма” се съдържат в т.нар. Арменски лекционарий от Йерусалим, който се явява най-древното историческо свидетелство за празника при храма, отбелязван като „ден на Мария Богородица”. Арменският лекционарий има изцяло литургичен характер[5] и по всяка вероятност произхожда след V век. В него под датата 15 август са указани библейските текстове за богослужебна употреба в чест на празника „ден на Мария Богородица, на третата миля от Витлеем”[6]. Богослужебните текстове, указани за този празник, са Ис. 7:10-15; Гал. 3:29-4; Лук. 2:1-7; прокименът на празника е от Пс. 131:8, а алилуиарият е от Пс. 109:1 – всички те указват за Богомайчинството на Девата и свидетелстват за смисъла на Богородичния празник. Един от литургичните текстове, а именно прокименът, е от Пс. 131:8 и има важно отношение към разглежданата тук тема. Богослужебната употреба на старозаветните книги е по превода на Седемдесетте и конкретният текст казва „Възкресни, Господи в твоя покой, Ти и ковчегът на твоята светиня!”, което дава повод да се търси отъждествяване на разглеждания от нас най-древен Богородичен празник с празника Успение Богородично. Известни изследователи, като германският патролог йезуит Otto Faller, допускат отъждествяването на най-древния Богородичен празник при храма „Катизма” с празника Успение на Божията майка.[7] Това мнение е силно преувеличено и не отговаря на истината. Някои химнографски текстове на празника Успение Богородично като че ли наистина възпяват празника на паметта на Девата. Пример за подобни аналогии са преди всичко ирмосите от каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

„Πεποικιλμένη τῇ θείᾳ δόξῃ, ἡ ἱερὰ καὶ εὐκλεὴς Παρθένε, μνήμη σου, πάντας συνηγάγετο, πρὸς εὐφροσύνην τοὺς πιστούς, ἐξαρχούσης Μαριάμ, μετὰ χορῶν καὶ τυμπάνων τῷ σῷ, ᾄδοντας Μονογενεῖ, ἐνδόξως ὅτι δεδόξασται”[8].

„Τοὺς σοὺς ὑμνολόγους, Θεοτόκε, ἡ ζῶσα καὶ ἄφθονος πηγή, θίασον συγκροτήσαντας πνευματικόν, στερέωσον· καὶ ἐν τῇ θείᾳ μνήμῃ σου, στεφάνων δόξης ἀξίωσον”[9].

В тези химнографски текстове наистина се споменава за паметта на Девата, но не трябва да се избързва да се правят заключения за уеднаквяване на двата празника Успение и Паметта на Дева Мария, въпреки че условно може да се възприеме тезата, че празникът Успение Богородично е продължение на най-древния Богородичен празник. Възможно е затова също авторите на каноните да се изразяват по този начин. Но в останалите ирмоси, както и в тропарите на каноните се възпява Успението на Божията майка, а не празникът на нейната памет.

Арменският лекционарий посочва датата 15 август не за празника Успение Богородично, а за „паметта на Мария Богородица”, празнувана в храма „Катизма”, който е първият Богородичен празник, но той е общ Богородичен празник и има отношение преди всичко с раждането от Девата на нейния Божествен младенец.

След Арменския лекционарий няма други свидетелства за празника при храма „Катизма” в продължение на около сто години. От началото на VI век датира пътеводителят на поклоника Теодосий.[10] В него той споменава за храма „Катизма”, който през VI век вече е известно място за поклонение, свързано с личността на Божията Майка и раждането на Спасителя. Това свидетелство е важно с потвърждаването на локализацията на храма. Теодосий казва, че има едно място на три мили от града Йерусалим, където света Мария, Господнята Майка, слязла от магарето, седнала върху един камък и (така) го благословила.[11]

Важни исторически свидетелства за съществуването на храма „Катизма” се съдържат в житието на св. Теодосий Велики († 529) съставено от Кирил Скитополски († 557) и Теодор, епископ на Петра († 536). Двамата житиеписци описват дейността на благородната аристократка Икелия, която по-късно става дякониса и с щедрата си помощ изгражда храма „Катизма” по време на управлението на Йерусалимския патриарх Ювеналий (417–457)[12]. Теодор, епископ на Петра, пише, че монасите от Палестина имат традицията всяка година с особена тържественост да почитат празника „в спомен на Богородица” (μνήμην Θεοτόκου)[13] в храма „Катизма”, с което потвърждава местоположението на първия храм на Божията майка от началото на V век с нейния конкретен празник. Кирил Скитополски свидетелства, че след смъртта на Икелия Теодосий е избран от братята, които се подвизават при храма „Катизма”, като техен духовен ръководител и игумен.[14] Това означава, че в средата на V век църквата в Катизма функционира не само като храм, но и като духовен център и манастир.[15] През следващите векове вследствие на различните процеси в Църквата празникът на храма „Катизма” е преместен на 13 август, както свидетелстват по-късните извори. Някои изследователи го отъждествяват с празника Успение на Божията майка на 15 август или с празника Рождество Христово и Богоявление, но тези твърдения си остават изцяло само недоказани хипотези.[16] В същността си празникът при храма „Катизма” се явява най-древният Богородичен празник, който става основа за другите Богородични празници само дотолкова, доколкото е най-ранният празник в чест на Божията майка[17].

Установяване на празника Успение Богородично

Празникът Успение Богородично се свързва преди всичко с Йерусалимската традиция, тъй като именно в Гетсимания е гробът на Светата Дева. През IV–V в. празникът съществува в Йерусалимската църква като локален, месночтим празник, който отбелязва смъртта на Девата и преминаването й в царството небесно. В това се състои и уникалният характер и съдържание на празника, привличащ многочислени поклонници, които съпровождат тържествената богослужебна процесия и стават съучастници в събитията около смъртта на Девата. Успението на Божията майка, както и другите важни събития във връзка с нейната личност, като Благовещение Богородично, Рождество Богородично и Сретение Господне, се утвърждават официално в Църквата с Шестия вселенски събор през 681 г. в Халкидон.[18] Първоначално празникът е локален, като в различните църковни общности е отбелязван на различни дати.

В грузинската традиция има две интересни свидетелства от VII и X в. относно празника Успение Богородично, първото от които е изключително важно за нас, защото ни дава сведения не само за практиката в Йерусалим, но и за установяването на празника в империята.

Кодекс A – 144 от X в. в Тбилиси, известен като Карджети (по името на изключително важната за Грузия област[19]), е най-древният грузински омилетичен сборник, текстовете на който се използват и за четене в богослужебна употреба.[20] Michel van Esbroeck посочва грузинското изместване на празника на „Катизма” от Успение като отражение на Йерусалимската практика. Става дума за Четивото на Йеремия, което е апокриф, предназначен за четене на 13 август. Свидетелството на Арменския лекционарий ни дава основание да мислим, че от VI в. на тази дата (13 август) вече е започнало отбелязването на празника на „Катизма”. Сборникът на Карджети е свидетелство не само за изместването на датата на празника на „Катизма” от тази на Успение (от 15 на 13 август), но и за преходното състояние, което вероятно е съществувало за предпразненството на Успение Богородично, тъй като Четивото на Йеремия от 13 август, когато се е празнувал празникът на „Катизма”, е съгласувано с празника Успение, за което говори и псаломският стих от апокрифа на Йеремия (Пс. 131:8), който е използван и в Арменския лекционарий.[21]

През 1912 г. прот. Корн Кекелидзе издава в Тифлис (сега Тбилиси) древния Типикон или Канонар на Йерусалимската църква, запазен в превод на грузински език от VII в., който свидетелства за литургичната практика на „майката църква”. Този извор е много важен, защото помага да се осветят някои неясноти във връзка с двата празника – на „Катизма” и Успение, и с установяването на празника Успение Богородично, което е от първостепенно значение за разглежданата тема. Съчинението свидетелства, че празникът на Катизма е преместен от 15 август на 13 август. Йерусалимският канонар от VII век казва за датата 13 август: „На три мили по пътя за Витлеем, в селището Петофор – събрание в църквата на Богородица”[22]. Няма запазени по-късни свидетелства за споменатото в този извор селище Петофор[23], но това, което е важно, е промяната на датата на празника при „Катизма” във връзка с празника Успение – той започва да се празнува на 15 август и по този начин измества първия и най-древен Богородичен празник. В богослужебните указания за празника Катизма се посочва апостолското четиво от Посланието на св. ап. Павел до Галатяни 3:24-29, в което се говори за всеобщността на спасението. Авторът посочва, че същото апостолско четиво се чете и на празника Успение: „ще го намериш на Успение”[24], което говори за връзката между двата празника и че постепенно Успението измества празника при Катизма. За петнадесетия ден от месец август Йерусалимският канонар казва: „В Гетсимания, в постройката на император (Маврикий) Маркиан, памeт за Богородица”[25], като се посочват и конкретните богослужебни указания за празника. Прот. Корн Кекелидзе поправя грузинския ръкопис, като вместо император Маврикий поставя Маркиан (450–457)[26], защото очевидно добре познава Йерусалимската традиция и свидетелствата на поклонника Теодосий (530 г.) и Антоний (570 г.), които говорят за базиликата, а император Маврикий управлява по-късно (582–602)[27].

Изместването на празника на Катизма от Успение е станало по всяка вероятност преди свидетелството на Йерусалимския канонар, достигнал до нас в превод на грузински език от VII век. Началото на този преход трябва да търсим в епохата след построяването на храма в Гетсимания от император Маркиан или най-вероятно по време на светителстването на патриарх Ювеналий Йерусалимски – ок. 451 г.[28] Три години след смъртта на император Маркиан († 457), т.е. ок. 460 г., започва постепенното изместване на празника на Катизма от този на Успение[29], което е по-скоро като следствие на оформилата се Богородична почит на базата на Халкидонския събор от 451 г. и е във връзка с приключилия временно христологичен спор относно двете природи на Господ Иисус Христос.

Докато в Йерусалим Успение има непряка връзка с празника Катизма, чиято дата и възприема, то за останалия християнски свят неговото въвеждане става по-скоро като отражение на Йерусалимското предание за смъртта на Богородица.

 Празникът Успение се въвежда в Църквата на Изток по време на управлението на св. император Юстиниан Велики (527–565), във времевия интервал от т.нар. златен век на Византия (V–VI в.). Това е епоха на изключителен литургичен подем за Църквата, за който важна роля изиграва и императорът химнописец, който се опитва да установи хармонията между Църква и държава, изразена чрез имперско постановление в петата Юстинианова новела[30]. В Константинопол почитта към Божията майка е особено силно изразена и е естествено да се празнува празникът на нейното успение. Известни са шествията в Константинопол, установени при светителстването на патриарх Тимотей I (511–518), които са правени всеки петък от храма на Влахерна до този на Халкопатрия. Извършването им има известна връзка с празника Успение Богородично, защото те не само че наподобяват процесията в Гетсимания и Сион в Светата земя, извършвана на 15 август, но и са свързвани с пазените свещени реликви в църквите на Влахерна и на Халкопатрия (в Константинопол) – пояса и одеждата на Божията майка.[31] Важна информация за празника Успение се съдържа в сведенията, които имаме от хронистите св. Теофан Изповедник († 818) и Никифор Калист Ксенофонт († 1328)[32]. Св. Теофан Изповедник в своите Хроники пише относно установяването на процесия във връзка с празника на Успение: „В тази година[33] император Маврикий установява в спомен на Света Богородица да се извършва лития във Влахерна и да се изричат похвални слова към Владичицата, наричайки литията всенароден празник” (Πανήγυριν)[34]. Michel van Esbroeck прави интересна забележка, че император Маврикий установява литията в чест на Божията майка на 13 или 14 август в шестата година от своето възкачване на трона. По този начин той загатва за връзката между празника и годишнината от възкачването на трона на императора. От друга страна, Никифор Калист († 1335), който е един от най-прецизните византийски хронисти, когато говори за установяването на празника Успение Богородично от император Маврикий, го свързва преди всичко не с личността на императора или с политико-обществени причини, а с развитието на литургичния живот във Византия. Той изброява въвеждането и на другите важни празници във Византия от различните императори, явяващи се инициатори за разпространението им, като историкът започва от личността и литургичната дейност на св. Юстиниан Велики, който е в центъра на литургичния подем през V–VI в.

 „След приключването на Събора[35], казва току-що посоченият византийски църковен историк, император Юстиниан съставил тропара „Единородни Сине и Слове Божий”, заповядал да го пеят в Христовата църква и това се запазва чак до наше време. Той пръв установил и тържественото празнуване по цялата империя на Сретение на нашия Спасител, както подобно на това направил Юстин за Рождество Христово и малко по-късно Маврикий за Успението на Всесветата Богородица в петнадесетия ден на месец Август”[36].

От тези свидетелства става ясно, че император Маврикий приема и установява със силата на императорската си власт една обща дата за празнуване събитието на Успението от цялата Църква. Той официализира празник, който съществува и преди неговото управление и е отбелязван от Църквата в различните места на нейното разпространение; императорът обаче му предава общо църковно значение, като този празник вече получава една и съща универсална дата за всички християни в империята.[37] Причините за установяването на празника едва ли са в личността на император Маврикий и победата му над персите, а по-скоро в литургичното развитие на Църквата през този период. Вероятно това има и своите политико-обществени причини, тъй като още след Халкидонския събор в Йерусалим има антихалкидонска съпротива и е необходимо преодоляването на монофизитското движение. Неслучайно Никифор Калист говори за Петия вселенски събор и въвеждането на химна „Единородни Сине и Слове Божи” в общоцърковна употреба. Той има преди всичко христологично значение и се отнася до едната личност на Въплътеното Слово, Което приема човешка плът от пречистата Дева заради нашето спасение. Не само този химн, но и останалите три празника, които посочва Калист, имат предназначението да обосноват христологичния догмат на Църквата и да прославят Въплътеното Слово и тази, чрез която Той прие човешката плът. В контекста на христологията и развитието на богослужението трябва да търсим основната причина за официализирането на празника Успение Богородично – най-вероятна и основна причина за установяването на празника е именно литургичният подем и разцвет на Църквата през този период. Разбира се, празникът не е възприет веднага в целия християнски свят. Това става постепенно и в различно време. Св. Андрей Критски († 675) във второто си слово на празника Успение Богородично говори за него като за празник, който вече е получил разпространение на Изток и отскоро там, където той произнася словото – в Крит и църквата на Кипърската архиепископия. Той казва: „Настоящият празник е тайнство, чиято тема е Успението на Богородица, което превъзмогва силата на словата. Тайнство, което (някога) не е било извършвано от твърде много (християни), сега обаче е почитано и подържано от всички”[38].

Някои изследователи като Richard и Giraud допускат, че чак през XII в. с нов закон на император Мануил I Комнин (1143–1180) се стабилизира празникът и му се придава универсално значение за всички вярващи в целия християнски свят.[39]

 

Съвременно състояние на празника

 

За християнската еортология празникът предава събития от миналото, които са преживени в настоящето от молещия се народ Божий. Затова той има своето развитие през вековете, като отговаря на есхатологичната перспектива на църквата. Празникът Успение Богородично се разширява не само химнографски, но и структурно, прибавени са Предпразднество и Следпраздненство, както е при повечето от големите Господски празници. Предпраздненственият период е съпроводен от последованието на Богородичния молебен канон, който се пее през време на Богородичния пост. Последованието Опело на пресвета Богородица се прибавя към структурата на празника и започва да се отслужва в храмовете, посветени на Божията майка. То се отпечатва както в минеите на църковнославянски[40], така и в самостоятелни издания, като набира все повече популярност. Празниците Полагане ризата и пояса на пресвета Богородица се свързват с успението на Божията майка и с нейното възкресение, както това е отразено в канона на св. Климент Охридски в чест на празника Полагане пояса и ризата на пресвета Богородица[41].

Историята на празника акцентира върху неговото възникване и установяване, но също така важно е развитието му. Ако първоначалната структура на празника, изградена от неговата химнография и подкрепена от светоотеческите слова за празника, акцентира предимно върху идеята за успението на Божията майка и нейното преминаване от смърт към живот, то с развитието на празника някои химнографски текстове и светоотечески слова изразяват идеята за вземането с тяло на небето на Божията майка и нейното възкресение. Всеки един празник се изследва на основата на неговите исторически проекции, но смисълът на литургическото богословие е да систематизира, анализира и обоснове богословското съдържание на празника, дълбочината на неговите богословски идеи, които се съдържат в богослужението на празника, изразено чрез химнографията, църковните омилии и иконопис.[42] В този контекст именно предаването богословското съдържание на празника е смисълът на литургическото богословие.

 

 

[1] Jugie, M., La mort et l'assomption de la Sainte Vierge : etude historico-doctrinale. Citta del Vaticano, 1944, p. 175.

[2] Апокрифно евангелие, което датира от втората половина на втори век (вероятно след 160 г.). Известен е фактът, че е било познато на Ориген като „Книга на Яков”. Най-древният известен ръкопис е Bodmer V, който датира от трети или четвърти век и се съхранява в библиотеката на фондация „Бодмер” в Женева. Константин Тишендорф публикува първото научно критическо издание въз основа на сравняване на 13 ръкописа под наименование „Рождество на Мария, Света Богородица и преславна майка на Господ Иисус Христос”. Γέννησις Μαρίας της αγίας Θεοτόκου και υπερενδόξου μητρός Ιησού Χριστού (Tischendorf, C. Evangelia apocrypha, 1853). Вж. Ткаченко, А. Иакова протоевангелие. – В: Православная енциклопедия. Том XX, Москва: Церковно-научный центр „Православная енциклопедия”, 2009, с. 567; Петканова, Д. Старобългарска литература, т. 1: Апокрифи. С., 1981, с. 123-133.

[3] Tischendorf, C. Evangelia apocrypha. Lipsiae, 1853, p. 32.

[4] Shoemaker, St., Ancient Traditions of the Virgin Mary`s Dormition and Assumption (Oxford Early Christian Studies). Oxford, New York, 2002., p. 79. Мнението на Giamberardini, че александрийският патриарх Теона още преди Никейския събор построил храм в чест на Божията майка, не е достатъчно достоверно. Вж. Giamberardini, Il culto mariano in Egitto. Jerusalem, 1975, p. 105; Chupungco, A. Handbook for Liturgical Studies series, volume 5. Liturgical time and space. Collegeville, Minnesota, 2000, p. 231. По-скоро може да се допусне, че храмът е посветен на Божията майка в годините между двата събора: в Никея от 325 г. и Ефес през 431 г.

[5] Сборникът съдържа текстове от Свещеното писание, предназначени за четене през празниците от богослужебната църковна година. Shoemaker възприема мнението на Renoux, който мисли, че Арменският лекционарий отразява литургическата практика на Йерусалимската църква през 420–440 г. Renoux, A. Le Codex Armenien Jerusalem 121, dans Patrologie Orientale, t. 36. Turnhout: Brepols, 1971, p. 170; Shoemaker, S., op. cit., p. 420. Йоанис Фундулис също предполага, че паметникът датира от началото на V век. Вж. Φουντούλης, Ι. Κοιμήσεως τῆς Θεοτόκου, ἑορτή. ΘΗΕ τομ. 7, σ. 705.

[6] Van Esbroeck, M. Nouveaux apocryphes de la Dormition en Georgien. – In: AB 1970, p. 364; Renoux, A, op. cit., p. 207.

[7] Faller, O. De Priorum saeculum silentio circa Assumptionem B. Mariae Virginis. Analecta Gregoriana 36, Roma, 1946, p. 18 – 20; Φίλιας, Γ., Οι Θεομητορικές εορτές στὴ λατρεία τῆς εκκλησίας. (Ιστορία, περιεχόμενο και επιτέλεση τῶν θεομητορικῶν εορτῶν μὲ βάση τὶς εγκωμιαστικές Ομιλίες τὴς εκκλησιαστικὲς γραμματείας) Αθήνα , 2008, σ. 127.

[8] Ирмос на първа песен от канона на св. Козма Маюмски. Christ, W., M. Paranikas. Anthologia Graeca. Carminum Christianorum. Lipsiae, 1963, p. 180. Mhnai'a tou' o&lou ejniautou'. . T. VI. ’En JRwvmh/, 1901, p. 412. „Преукрасена с божествена слава, Дево, твоята свещена и славна памет събра всички верни с веселие, та предвождани от Мариам, с песни и тимпани да възпяват твоя Единороден Син, защото славно се прослави”. В изданието на минеите, издадени в Рим, посоченият текст не е ирмос, а първи тропар от канона на преподобния в чест на Успение Богородично.

[9] Ирмос на трета песен от канона на св. Йоан Дамаскин. Christ, W., P. Paranikas, op. cit., p. 229; Mhnai'a tou' o&lou ejniautou'. T. VI. ’En JRwvmh/, 1901, p. 413. „Богородице, жив и изобилен изворе, твоите певци, събрани в хор в твоята памет, духовно утвърди и ги удостой с венците на славата”.

[10] P. Geyer определя произхода на паметника между 518 и 538 г. Itineraria et alia Geographica (ed. P. Geyer ). CCL 175, Turngou: Brepols, 1965; Shoemaker, S., op. cit., p. 83.

[11] Theodosius. De situ terrae sanctae CCL 175 (ed. Geyer. P.). Turngou: Brepols, 1965, p. 124. В изданието на P. Geyer от 1898 г. този текст не се съдържа точно така.

[12] Schuard, E. Kyrillos von Skythopolis. Leipzing, 1939 (TU 49, 2), p. 236; Кирилла монаха об иже во святых отца нашего Феодосия. – В: Палестинский патерик. СПб, 1899, с. 84-86. Според Shalev-Hurvitz Икелия „финансира” изграждането на храма „Катизма” през 450 г., но той е завършен около 456 г. Shalev-Hurvitz, V. Holy Sites Encircled. The Early Byzantine Concentric Churches of Jerusalem. New York, 2015, p. 127. Когато се говори за храма при древната Катизма, Shoemaker изказва хипотезата, че става дума за два храма (стар и нов) в непосредствена близост един до друг. Но вероятно става дума за един и същ храм, който е бил възстановен след близо сто години. Rina Avner мисли, че храмът „Катизма”, който бил обект на поклонение от християните след сто години, е възстановен, но вече като действащ манастир. Вж. Shoemaker, S., op. cit., p. 84-85; Shalev-Hurvitz, V., op. cit., p. 126-127; Avner, R. The Initial Tradition of the Theotokos at the Kathisma: Earliest Celebrations and the Calendar. – In: Brubaker, L., M. Cunningham. The Cult of the Mother of God in Byzantium. Texts and Images. Aldershot: Ashgate Publishing, 2011, p. 14-17.

[13] Usener, H. Der heilige Theodosius Schriften des Theodorus und Kirillos. Leipzig: Teubner, 1890, p. 58; Φίλιας, Γ., op. cit., σ. 127.

[14] Schuard, E. Kyrillos von Skythopolis, p. 236: „καὶ ψηφίζονται συμφώνως ἅπαντες Θεοδόσιον τῆς τοῦ Καθίσματος εκκλησίας ἡγούμενον”.

[15] Shoemaker, S., op. cit., p. 84.

[16] Avner, R., op. cit., p. 19.

[17] Fr. Manns предполага, че празникът Успение се празнува на 15 август в чест на основаването на храма „Катизма” на тази дата. Manns, F., op. cit Scoperte archeologiche e tradizione sulla Dormizione e Assunzione della Maria. In AA. VV. La Assunzione di Maria Madre di Dio. Significato storico – salvifico a 50 anni dalla definizione dogmatica, Rami, Citta del Vaticano, 2001, p. 75-79.

[18] Duchense, E. Origenes de culte chrétien. Paris, 1889, p. 261-262. Вж. още: Αναστασίου, Ι. Τα Εισόδια της Θεοτόκου. Η ιστορία, η εικονογραφία και η υμνογραφία της εορτής. Θεσσαλονίκη, 1959, σ. 42.

[19] Основателите на Бачковския манастир в България – братята Бакуриани, произхождат именно от тази област в Югозападна Грузия (днес в Турция).

[20] M. Esbroeсk със своите изследвания обърна вниманието на научния свят към този текст във връзка с празника на Успение Богородично. Вж. Van Esbroeck, M. Nouveaux apocryphes de la Dormition en Georgien. – In: AB 1970, p. 363-369.

[21] Esbroeсk, M., op. cit., p. 364-365.

[22] Кекелидзе, К. Iерусалимскiй канонарь VII века (Грузинская версiя) , Тифлисъ, 1912, , с. 123.

[23] Там, с. 267.

[24] Там, с. 123.

[25] Там, с. 123-124.

[26] Подобна поправка прот. Корн Кекелидзе нанася и за 22 октомври, където отново вместо Маврикий четем Маркиан: „Велико обновление в Гетсимания в постройката на император Маркиан”. Вж. цит. съч., с. 139. Църквата е изградена от Маркиан, но съществува вероятност именно при Маврикий да е установен празникът на Обновлението на храма, така както при него е установен официално и празникът на Успението на Божията майка. С това би могло да се обясни грешката на преписвача на ръкописа, още повече че на грузински език, както посочва и прот. Корн Кекелидзе, двете имена – на Маврикий и Маркиан, лесно се объркват поради сходното им изписване при съкращението им с титлите – трудности, които в грузинския език са подобни и сходни на тези при византийския и старобългарския език. Вж. Кекелидзе, К., цит. съч., с. 109.

[27] Прот. Корн Кекелидзе знае и за традицията, че императрица Пулхерия († 453) пренася светото ковчеже с дрехата на Богородица от Йерусалим във Влахернската църква. По повод на това е и спомената базилика, където се празнува празникът на Божията майка, като вече съществуващ храм. Вж. Кекелидзе, К., цит. съч., с. 209.

[28] Van Esbroeck, M., op. cit., p. 364; Renoux, A, op. cit., p. 207.

[29] Φίλιας, Γ., op. cit., σ. 128. Σιώτη, Μ. Ἡ ἐμφάνισις τῆς λατρείας τῆς Θεοτόκου καὶ ἡ ἐπὶ τῆς ἑορ τῆς τῆς Κοιμήσεως ἐκκλησιαστικὴ παράδοσις. Θεσσαλονίκη, 1950, σ. 11.

[30] Михаил Скабаланович изказва хипотезата, че празникът Успение на Божията майка се установява по време на управлението на император Маврикий (582–602), като благодарност от победата над персите на 15 август, така както празникът Сретение Господне се установява от император Юстин по повод избавлението от страшната чума. Вж. Скабалланович. М., Оуспение Пресвятыя Богородицы. Киевъ, 1916, с. 86. Тази хипотеза подържа и Лазар Миркович. Вж. Миркович, Л., Хеортологиjа или историjски развитак и богослуженье празника православне источне церкве. Београд, 1961, с. 54. Всъщност причината за установяването на празника не е победата над персите, а литургическият подем в империята през този период, през който се установяват и други празници, строят се множество църкви, развива се православното богослужение. Проф. Скабаланович в посоченото твърдение греши и по отношение на установяване празника Сретение Господне, който се въвежда не при император Юстин, както твърди руският изследовател, а при император св. Юстиниан Велики. Вж. Nicephorus Callistus Xanthopulus. Eccliestiaca Historia, lib. XVII, cap. 28. PG 147, 292 A – B; Рубан, Ю. Сретение Господне. Опыт историко-литургического исследования. СПб, 1994, с. 28-43 и особено с. 32-33.

[31] Van Esbroeck, M. Aux origines de la Dormition de la Vierge. Etudes historiques sur les traditions orientales. Variorum, 1995, p. 181-182.

[32] Известен е още и като Никифор Калист Ксантопул.

[33] Св. Теофан Изповедник посочва в своите Хроники 588 г. The Chronicle of Theophanes Confessor (ed. Mango, C., R. Scott). Oxford, 1997, p. 387.

[34] Theophanis. Chronographia PG 108, 569; The Chronicle of Theophanes Confessor (ed. Mango, C., R. Scott). Oxford, 1997, p. 387.

[35] Има се предвид Петият вселенски събор от 553 г.

[36] Nicephorus Callistus Xanthopulus. Ecclesiastica Historia 17, 28 PG 147, 292 A – B: „Μετά δε την σύνοδον, ο βασιλέυς το τροπάριον το Ὁ μονογενὴς Υἱὸς καὶ Λόγος τοῦ Θεοῦ συνθεμενοστάττει δὲ καὶ τὴν τοῦ Σωτῆρος Ὑπαπαντὴν ἄρτι πρώτως, ἀπανταχοῦ τῆς γῆς ἑορτάζεσθαι, ὥσπερ Ἰουστῖνος τὴν τοῦ Χριστοῦ γέννησιν, καὶ Μαυρίκιος οὐ πολλῷ ὕστερον, τὴν τῆς πανάγνου καὶ Θεομήτορος κοίμησιν κατὰ τὴν πεντεκαιδεκάτην τοῦ Αὐγούστου μηνός”.

[37] В историята на християнското богослужение е обичайна практика празникът да съществува локално на много места преди неговото официално установяване на една дата за всички християни. През 379 г. св. Григорий Богослов въвежда и възприема от римската практика датата 25 декември за празнуване в Константинопол на Рождество Христово – това става много преди Юстин да официализира празника за цялата империя. Рубан, Ю., цит. съч., с. 33.

[38] S. Andreas Cretensis. Oratio XIII, In dormitionem PG 97, 1072 B.

[39] Richard e Giraud. Enciclopedia dell'Ecclesiastico, ovvero Dizionario della teologia dommatica e morale, del diritto canonico, delle principali nozioni bibliche, della storia della chiesa...: Opera compilata sulla Biblioteca sacra dei pp. Richard e Giraud, sul Dizionario enciclopedico della teologia di Bergier e su altre opere di scrittori chiarissimi. Napoli, 1843, p. 117.

[40] Минея Август, II Издание Московской Патриархии. М. , 1989, с. 52-76; Минея Август, Издательство Правило вери. М. , 1996; Минея Август, Издательство Правило вери, М., 2014.

[41] Вж. Климент Охридски. Канон за полагане ризата и пояса на Св. Богородица. – В: Свети Климент Охридски. Слова и служби. С., 2008.

[42] Керн, К., архим. Литургика. Гимнография и Еортология. Москва, 2000, с. 11.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org