BG | RU

РЕШЕНИЯ НА ЙЕРАРХИЯТА НА ЕЛАДСКАТА ЦЪРКВА ВЪРХУ СВЕТИЯ И ВЕЛИК СЪБОР И КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ

2017-09-13 14:12:37, Йеротей Влахос

  

Сряда, 28 септември 2016

 

На срещите си от 24 и 25 май 2016 г. йерархията на Еладската църква по право и с отговорност изучи текстовете, възприети от предсъборните всеправославни конференции и срещите на приматите, в допълнение към решението и предложението на Постоянния Свети синод. Като взе под внимание параграф 11 на Организацията и работната процедура на Светия и Велик събор, тя реши да излезе с предложения, изменения, поправки и допълнения, които бяха представени в предписания срок на компетентния всеправославен секретариат на Светия и Велик събор. 

* * * * *

ii. Личност и човек

Решението на йерархията беше да се замени изразът „човешка личност“ в този и други параграфи с понятието „човешко същество“, за да се установи единна терминология и текстова последователност. Така: 

„Предложено беше да се замени фразата „Ценността на човешката личност…“ с фразата „ценността на човешкото същество“ в параграф А1, фразата „представата за човешката личност“ с фразата „представата за човешко същество“ в параграф В3, и фразата „на човешката личност…“ с фразата „на човешкото същество“ в параграф С1 на същия текст.“ 

Интерпретативен коментар

В текста отпреди 2014 г. терминът „човешка личност“ беше открито идентифициран с богословския и библейски термин „по образ и подобие“. По този повод той споменава: 

„Наистина, в течение на периода на своя исторически живот православието е служило с консистентност, последователност и усърдие на величието на човешката личност в абсолютния и универсален смисъл, с който това е било свързвано в контекста на християнската антропология. Човешкото същество, като връх и сума на божественото творение и като сътворено по образ и подобие на Твореца, е за Православната църква цялото съдържание на нейната мисия в света и историята на спасението“. 

Но новият текст говори за „най-високата ценност на човешката личност“ без подобна яснота. Веднъж само той реферира към образа, без препратка към подобието, което означава, че думата „личност“ за „човешкото същество“ се отдалечава от богословието и е по-близо до съвременната екзистенциална и идеалистична философия. 

Особено трябва да се отбележи, че терминът „личност“ е отнесен от Отците към Триединния Бог, докато за хората се използва библейският термин „човешко същество“ (anthropos), с уточнението, че човешките същества са сътворени по образ и подобие на Бога. 

Апостол Павел пише: „защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра [‘hypostasis’]“ (Евр. 3:14). От това място става ясно, че ипостасата се разглежда като пребиваване в образа и подобието. Това е т.нар. „ипостасен принцип“. Но когато ипостасата-личност се интерпретира единствено като пребиваване в образа без пребиваване в подобието, тогава има проблем. 

Съвременната западна философия употребява термина „личност“ и за човешките същества. Но това се разглежда според принципа на персонализма (във философски, психологически и екзистенциален смисъл) и отпадането на човечеството от богословското понятие за пребиваване в образа и подобието на Бога. За съжаление този западен персонализъм беше донесен в православното богословие от някои.

Още повече че терминът „човешко същество“, „човек“ (anthropos), е утвърден на всички езици, докато личност се възприема по различни начини, или в смисъл на маска, или в смисъл на психология и логика, или пък в смисъл на свобода на съществуването, или от гледна точка на немския идеализъм, или в смисъл на волунтаризма, или в социологически смисъл. 

В добавка, думата „личност“ за „човека“ може да бъде разбрана по различни начини на различните езици. 

Трябва да се подчертае, че по протежение на документа двата термина, „човешко същество“ и „човешка личност“, са използвани взаимозаменимо. Терминът „човек“ е използван около 70 пъти, а терминът „личност“ или „човешка личност“ е използван 7 пъти. Също, там, където текстът се позовава на човешката личност според Отците, цитираните патристични места реферират към човека, а не към личността. 

И понеже текстът е непоследователен по този въпрос, може да се заключи, че човекът е нещо различно от човешката личност, а това би предизвикало объркване относно какво е човек и какво е личност и каква е разликата между двете. Тъй че този текст трябва да бъде направен консистентен по този въпрос. 

Поради всички тези причини беше предложено от нашата Църква терминът „личност“ да бъде заменен с „човек“, тъй че да може да се разбира от всеки и да бъде използвана консистентна терминология в текста. 

След първите дискусии от името на Иерусалимския патриарх Негово Високопреосвещенство Аристарх от Константин каза: 

„Мисля, че дискусията показа, че има проблем с термина „човешка личност“, и понеже той се среща едва седем пъти в текста, изглежда за предпочитане да бъде премахнат, както настоя Синодът на Еладската църква и с това се съгласяват примасът на Иерусалимската църква и Иерусалимската църква“. 

В течение на дискусията върху „човешка личност“ от името на Сръбската православна църква митрополит Амфилохийе Черногорски и Румънският патриарх Даниел се съгласиха с предложението на нашата Църква, като използваха различни аргументи. Така освен нашата Църква този въпрос беше подкрепен и от четири от десетте налични църкви. 

Вселенският патриарх Вартоломей обаче настоя на запазването на думата „личност“. След като похвали богословското ниво на митрополитите на Пергам и Нафпактос, той предложи „богословската продуктивна дискусия между отличните и плодовити богослови като митрополитите на Пергам и Нафпактос да бъде продължена. Не ги ценим, възхищаваме се на това как пишат книги една след друга, които биват преведени на чужди езици. Затова ние, като Константинополска църква, сме за това този текст да се остави такъв, какъвто е“. 

По тази причина думата „личност“ остана в текста заедно с „човек“ за последващи дискусии, но дискусията се завърна на въпроса за онтологията на личността и общността от личности в следващия параграф, както ще се види. 

iii. Онтология на личността – общността от личности 

Първото изречение на параграф В1 на текста гласи: 

„Свобода и отговорност. 1. Свободата е един от най-големите дарове на Бога към човека като специфичен носител на образа на персоналния Бог и като член на общността на личностите, който чрез единството на човечеството отразява по благодат живота и общението на Божествените Лица на Светата Троица“. 

Вместо това йерархията на Еладската църква реши да предложи следните думи:

„Свобода и отговорност. 1. Свободата е един от най-великите дарове на Бога към човека“. 

С други думи, тя предложи да се премахнат добавени в скоби фрази – „като специфичен носител на образа на личния Бог и като член на общността на личностите, който чрез единството на човечеството отразява по благодат живота и общението на Божествените Лица на Светата Троица“ – което реферира към онтологията на личността и общността на личностите и е богословски проблематично. 

Интерпретативен коментар: 

В контекста на предишния коментар относно личността целта е да се подчертае свободата на хората като Божии творения, като се премахнат изразите в скоби. Изразите в скобите рискуват да наченат дискусия относно определянето на тов, какво означава „общение на Божествените Лица, и какво означава „общността на човешките личности“, която отразява единството съобразно благодатта на човечеството „в живота и общението на Божествените Лица на Светата Троица“. Може да има дискусия и относно определянето на това какво означава, че човекът е „специфичен носител на образа на личния Бог“. Така неясните богословски понятия пораждат различни интерпретации, някои от които са напълно антипатристични. 

Доколкото целта на тази част е да се подчертае, че човеците, като сътворени от Бога, имат свободата като божествен дар, не е необходимо е да се цитират неясните богословски фрази в скобите. И без това непосредствено след това се цитират патристични пасажи, които реферират към свободата на човеците, а не общността от личности и т.н. 

След дискусията на тези въпроси предложението на Еладската църква беше възприето и в този специфичен параграф всичко, отнасящо се до онтологията на личността и общността на личностите, беше премахнато. 

Това означава, че като цяло предложението на Църквата по отношение на онтологията на личността и общността на личностите беше прието от Светия и Велик събор, а цялата фраза ,реферираща до общността на личностите, която отразява по благодат, чрез единството на човечеството, живота на Светата Троица и общението на Божествените Лица, беше премахната. На някои места обаче терминът „човешка личност“ остана за последващи дискусии. 

Мисля, че това беше успех на Еладската църква. Независимо от това, понеже терминът „личност“ си остана, аз изразявам своите задръжки. 

Превод от английски: Слава Янакиева




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2017 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org