BG | RU

КЛАДЕНЕЦЪТ НА МЪДРЕЦИТЕ

2019-12-20 09:46:03, Селма Лагерльоф

  

 

 

По старата юдейска земя между увехнали тръни и пожълтяла трева ходеше Сушата, сгърчена и с хлътнали очи.

Беше лято. Слънцето пращаше непоносима горещина. Най-слабият вятър вдигаше гъсти облаци огнен прах. Стада се трупаха в долините при пресъхнали потоци.

Сушата с провлечени крака вървеше по пътя, който води от Витлеем за Йерусалим. По средата на пътя Сушата се отби при Кладенеца на Мъдреците. Тя погледна в кладенеца и веднага забеляза, че той скоро ще пресъхне.

Водата на кладенеца изтръпна от страх, като видя тъмното и изгоряло лице на Сушата.

‒ Скоро ще свърша с теб, Кладенче ‒ рече неканената гостенка. – Ти не ще намериш никакви водни жили за нов живот. А слава Богу, до два-три месеца няма да падне нито капка дъжд.

Кладенецът въздъхна и отвърна:

‒ Бъди спокойна, безжалостна Сушо! Нищо не може да ми помогне. Само вода, донесена от рая, би продължила живота ми.

‒ Тогава аз ще чакам, докато се свърши всичко ‒ рече Сушата.

Тя се разположи удобно, доволна и радостна, че чува последните въздишки на кладенеца.

Жадни пътници идваха при кладенеца, спускаха ведрото, но го изваждаха само с няколко капки вода, размесена с тиня. Така мина цял ден. Когато надвисна мрак над земята, Сушата погледна пак в кладенеца и рече:

‒ Ще чакам цяла нощ. Вярвам, че щом се разсъмне, животът на тоя кладенец ще бъде свършен.

Сушата се сви и седна до кладенеца. Над юдейската земя се спусна нощ, още по-жестока и мъчителна от непоносимия ден. Кучета и чакали виеха непрестанно. Жадни крави им отговаряха от душни обори. Подухваше горещ вятър като огнено дихание на грамадно чудовище.

Но звездите трептяха кротко на небето, а виторогият Месечко разсипваше зелено-синя светлина над сивите върхове. При тая светлина Сушата видя голям керван да приближава Кладенеца на мъдреците. Сушата седеше и гледаше дългата върволица. Изведнъж й мина през ума, че този керван, който се движе в нощта, е нещо призрачно. Най-напред всички камили се появиха върху хълма, който се очертаваше на хоризонта. Изглеждаше, че камилите слизат сякаш от небето. Те бяха по-големи от обикновени камили и носеха леко тежките си товари.

Но Сушата виждаше ясно кервана и беше принудена да разбере, че това са истински камили. Тя можа да различи, че първите три животни са едногърби камили с блестяща сива козина. Те бяха оседлани с килими, обшити с ресни, а ездачите им бяха красиви и знатни.

Керванът се спря при кладенеца, трите камили легнаха на земята и ездачите слязоха. Товарните камили останаха прави.

Тримата ездачи отидоха при Сушата и я поздравиха, като допряха ръце до челото и гърдите си. Тя видя, че те носят ослепително бели дрехи и големи чалми, върху които блестеше по една светла звезда, взета сякаш направо от небето.

Един от чужденците се поклони и попита:

‒ Това ли е Кладенецът на мъдреците?

‒ Така го наричат ‒ отговори Сушата, ‒ но утре тук няма да има никакъв кладенец, защото той ще пресъхне тази нощ.

‒ Но той нали е от онези свещени кладенци, които никога не пресъхват? – попита пътникът.

‒ Зная, че той е свят ‒ отговори Сушата, ‒ но какво може да помогне това? Тримата мъдреци, чието име носи този кладенец, сега са в рая.

Тримата мъдреци се спогледаха.

‒ Ти знаеш ли историята на този кладенец? – попитаха те.

‒ Аз знам историята на всички кладенци, извори и потоци ‒ отговори гордо Сушата.

‒ Тогава разкажи ни историята на кладенеца ‒ помолиха чужденците.

Те седнаха до Сушата и тя започна да разказва:

„Преди много години живееха в Мидия, в града Габес, трима мъдреци. Те бяха много бедни, макар че мъдростта в Габес се заплащаше добре. Но те не печелеха почти нищо, защото единият беше твърде стар, другият беше болен от проказа, а третият беше негър с дебели устни. Хората считаха първия за прекалено стар, за да може да учи някого; втория избягваха, страхувайки се да не се заразят от лошата болест, а третия не искаха да слушат, защото знаеха, че никаква наука и мъдрост не е дошла от Етиопия.

Тримата мъдреци се сближиха в своето нещастие. Денем просеха пред вратите на един и същи храм, а нощем спяха заедно върху един и същ покрив.

Една нощ, докато спяха на открито върху покрива, най-старият мъдрец отвори очи, погледна към небето и събуди другарите си.

‒ Да бъде благословена бедността, която ни принуждава да спим под открито небе! – каза той. – Събудете се и погледнете към небето!

И тримата мъже видяха на небето розова светлина, която сияеше като звезда между звездите.

Когато видяха тази звезда, мъдреците разбраха, че в този час на земята се е родил цар, по-могъщ от Кир и Александър. И те си казаха:

‒ Да идем при родителите на новородения и да им кажем какво сме видели. Навярно те ще ни дарят богато.

Тримата мъдреци взеха дълги тояги и тръгнаха на път. Когато излязоха пред градските врати, те се спряха. Нерешителност изпълни сърцата им. Пред тях се простираше голяма и страшна пустиня, но те видяха, че новата звезда хвърля върху пясъка ивица светлина. Това ги насърчи. Те тръгнаха и звездата им служеше за пътеводител. Вървяха цяла нощ през пясъчното поле и цяла нощ разговаряха за новородения цар. Те вярваха, че ще го намерят в златна люлка, обсипана със скъпоценни камъни, ще се явят пред неговия баща, царя, и майка му, царицата, и ще им разкажат, че звездата предрича на техния син сила и могъщество по-големи и от силата и могъществото на Соломон.

Мъдреците се гордееха, че Господ ги бе избрал да видят чудната звезда. Те вярваха, че ще бъдат наградени богато и никога вече не ще знаят мъките на бедността“.

Сушата замълча за малко и после продължи: „Аз лежах през това време като лъв в засада. Исках да се нахвърля върху тези пътници и да ги уморя от жажда. Но те се спасиха от мен. Звездата ги води цяла нощ. Сутринта, когато небето светна и другите звезди изгаснаха, чудната звезда светеше упорито над пустинята. Звездата ги водеше така, че те не търпяха нито глад, нито жажда. Тя избягваше дълбоките подвижни пясъци, бодящата слънчева светлина и горещите бури на пустинята. Тримата мъдреци си казаха: Бог ни закриля и благославя нашия път. Ние сме негови пратеници“.

Сушата пое дъх и продължи: „Но скоро сърцата на тези пътници се обърнаха в суха пустиня. Те се изпълниха в безплодна гордост и опустошаваща алчност. „Ние сме пратеници Божии ‒ казваха мъдреците. – Бащата на новородения цар ще ни възнагради достатъчно щедро, дори ако ни подари цял керван със злато”. Най-сетне звездата ги прекара през водите на Йордан и между върховете на Юдейската земя. Една нощ тя се спря над малкия град Витлеем, който светеше сред зелени маслинови дървета. Тримата мъдреци се мъчеха да съгледат царския дворец, но звездният лъч се спря пред една пещера край града. Нежният лъч се промъкна през отвора на пещерата и показа на тримата пътници едно малко дете, което лежеше в скута на майка си, която го приспиваше.

Мъдреците видяха как лъчите на звездата обгръщаха главата на детето като корона, но останаха вън от пещерата. Те не влязоха да се поклонят на новородения, а избягаха и се спуснаха назад по хълма. „Нима след толкова път трябваше да дойдем при просяци като нас – си казаха те. – Нима Бог ни доведе тук, за да се поклоним и предскажем почести на прост овчар?“

Сушата спря да говори и кимна утвърдително към своите слушатели, сякаш искаше да каже: Нямам ли право? Няма нищо по-сухо от пясъка на пустинята. Но нищо не е по-безлюдно от човешкото сърце.

После Сушата отново заговори: „Тримата пътници не вървяха дълго време и сбъркаха пътя. Те вдигнаха очи към небето, но звездата, която им сочеше пътя, беше изчезнала. Тримата чужденци бяха обхванати от силно вълнение и лицата им изразяваха мъка. Те разбраха, че са съгрешили пред Бога. И тогава се случи това, което се случва със земята, когато започнат силни дъждове. Те трепереха от уплаха, както при светкавица и гръмотевица, и смирение поникна като зелена трева в техните сърца.

Три денонощия се скитаха пътниците из пустинята и търсеха детето да му се поклонят. Но звездата не се показваше пред тях и те още повече се объркваха. Скръб и отчаяние изпълниха сърцата им. На третата нощ стигнаха до този кладенец. Бог беше опростил греховете им и когато се наведоха над водата, видяха отражението на звездата, която ги водеше от Изток. Те я видяха на небето и тя отново ги поведе към пещерата във Витлеем. Те паднаха на колене пред детето и казаха: „Ти ще бъдеш най-великият цар на земята!”. Тогава детето положи ръка върху наведените им глави. Когато мъдреците се изправиха, бяха надарени с дарове, по-големи от ония, които най-богатият цар би могъл да даде. Старият просяк беше станал млад. Прокаженият – оздравял. А черният бе станал хубав бял мъж. Казват, че после тези мъдреци станали велики царе, всеки в своето царство“.

Сушата спря да разказва. Тримата чужденци я похвалиха.

‒ Хубаво разказваш ‒ казаха те.

После най-старият чужденец добави:

‒ Чудно ми е, че тримата мъдреци не са сторили нищо за този кладенец, в който видяха отново пътеводната звезда. Нима те са забравили това благодеяние?

‒ Този кладенец трябва да съществува вечно ‒ рече другият чужденец. – Той трябва да напомня на хората, че щастието, което се изгубва от очите на гордостта, може да се намери в дълбините на смирението.

‒ Нима умрелите са по-лоши от живите? – добави третият чужденец. – Умира ли благодарността на онези, които живеят в рая?

Като чу тия думи, Сушата извика и скочи. Тя позна чужденците. Те бяха тримата някогашни мъдреци, които идеха от рая. И веднага Сушата избяга като побесняла. А тримата мъдреци повикаха своите слуги. Те доведоха до кладенеца камилите, които носеха мехове с вода. И пътниците напълниха пресъхващия Кладенец на мъдростта с бистра вода, която носеха чак от райските извори.

 

Превод от шведски: Б. Хофман




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2020 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org