BG | RU

ПРЕДАНИЕТО Е В ДВИЖЕНИЕ

2019-04-19 08:51:47, С папа Франциск разговаря Доминик Волтон

  

Доминик Волтон (род. 1947 г.) е френски социолог. Той изследва сферата на комуникацията, с особен акцент върху мястото на човека и демокрацията в нея, а не толкова на техниката и икономиката: Да мислим комуникацията (1997). Интернет и след това? (1999). Заедно с Жан-Луи Мисика е автор на книгите с интервюта: Ангажираният наблюдател (разговори с Реймон Арон, 1981) и Избор на Бог (разговори с кардинал Жан-Мари Люстиже, 1987). Книгата Политика и общество (разговори с папа Франциск) излезе във Франция в началото на септември 2017 г. Предлагаме ви откъс от седма глава на книгата – от разговора, проведен през август 2016 г., в който папа Франциск за първи път заявява намерението си да даде важен сигнал, като посети Балканите.

 

 

Папа Франциск: На първо място, бих искал да дефинирам какво е Преданието, Традицията. Преданието не е непокътната банкова сметка. Преданието е доктрина, която е на път, която напредва. Вие, французите, имате един много хубава фраза, която датира от V век. Тя принадлежи на Викентий Лерински[1], френски монах и теолог, който казва, че „Преданието е в движение“. Той го казва на латински: „Ut annis scilicet consolidetur, dilatetut tempore, sublimetur aetate”: преданието напредва, но в какви модалности? Така то се консолидира, за да нарасне с времето и бъде сублимирано с възрастта. Критериите за преданието не се променят, същественото не се изменя, то нараства и еволюира.

Например по повод смъртното наказание. Нашите епископи са постановили с декрет смъртното наказание през Средновековието. Днес Църквата казва обаче следното – и ние работим, за да внесем промени в катехизиса в тази насока – че смъртното наказание е аморално. Променила ли се е традицията? Не, но съзнанието еволюира, моралното съзнание еволюира. Същото нещо се отнася до робството. Има роби, но това е аморално. За сметка на това, когато св. Петър Клавер[2] в Колумбия работи заедно с робите, той е бил порицан, тъй като някои са се съмнявали, че робите имат душа. В динамичната традиция най-същественото се съхранява: не се променя, а израства. Израства в обяснението и разбирането. Тези три определения на Викентий Лерински са наистина съществени. Как израства традицията? Както една личност: чрез диалога, който е като захранването с мляко от страна на детето. Диалогът със заобикалящия ни свят. Диалогът помага да израснем. Ако не диалогизираме, не можем да пораснем, оставяме си затворени, дребни, джуджета. Не можем да вървим със затворени очи, трябва да гледаме и да влезем в диалог. Диалогът помага да се порасне, така израства и традицията. Диалогизирайки и чувайки друго мнение, аз мога – както е в случаите на смъртното наказание, мъчението и робството – да променя гледната си точка. Без да се промени доктрината. Тя израства чрез разбирането. И това е основата на традицията.

Доминик Волтон: Развитата от вас концепция за традицията по-лесно ще се възприеме днес, отколкото преди петдесет години, доколкото модерността е в криза. Модерността беше прогрес. Ала се превърна в идеология. И сега е в криза. Обикновено се смята, че традицията – това е консерватизмът, миналото, а днес полека-лека започва да се проумява, че традицията е друго нещо – както вие казвате – движение. И тъй като го заявявате съвсем ясно, това реабилитира, релегитимира традицията и така помага на модерността.

Папа Франциск: Да.

Доминик Волтон: Системното обезценяване на традицията от близо век нанесе големи щети. Разбира се, че тя е била синоним на консерватизма. Днес традицията обаче не е консерватизъм. Тя е нещо друго.

Папа Франциск: Тя е друго нещо. Ала това не променя доктрината, истинската доктрина. Тя помага на съзнанието да израсне, помага ни по-добре да разбираме, а диалогът – според критериите на Викентий Лерински – винаги да е Commonitorium

Доминик Волтон: Връщам се към моя размисъл: Църквата, със своя опит и грешки, може да има принос към модерността, тъкмо говорейки за традицията, обезценена от вече сто години. Има конфликт между модерността и традицията, който днес може да се преодолее. Както вие казахте – чрез диалога…но това все още минава за неприемливо. Дали не защото Вторият ватикански събор се отъждествяваше с модерността? А в края на краищата, той беше И модерността, И традицията.

Папа Франциск: Папа Бенедикт бе казал нещо съвсем ясно: промените в Църквата трябва да се извършват с херменевтиката на континуитета. Красива фраза.

Херменевтиката израства: някои неща се променят, но винаги в континуитет. Тя не предава корените си, а ги изяснява, за да ги разберем по-добре.

Доминик Волтон: Да. Но самият принцип на модерността не е континуитетът, а разривът. И силата на Църквата спрямо събитията отпреди век е в това да го напомни. Често отъждествяват традицията с консерватизма, а модерността – с прогреса. Днес разбираме, че модерността сама по себе си е нищо. Важно е напрежението между двете. Така херменевтиката на континуитета – както казва Бенедикт XVI – може да възвърне своята интелектуална и духовна сила. Тук цял булевард се отваря пред вас. Изправени сте пред „невероятен бизнес“ (смях).

Папа Франциск: Както казах: да израснем. Традицията в никакъв случай не може да бъде идеологическа.

Доминик Волтон: Ала от сто години ни повтарят, че традицията е идеология. Модерността също е станала идеология.

Папа Франциск: Традицията, станала идеология, вече не е традиция. Тя вече не е жива.

Доминик Волтон: Кажете го! Традицията в крайна сметка е модерна. Това все още не се разбира, не се приема. В дихотомичните възгледи за света ни казват, че Църквата е традицията и че тя не разбира нищо от модерността. Не е точно така. Това ще помогне на всички да го проумеят. Дори на атеистите. Църквата би могла да направи стъпка към атеистите. Не „за да ги принуди да дойдат в Църквата“, а за да им каже: „И вие, и ние сме от страната на трансценденцията“. Да бъдеш атеист, означава да дадеш атеистичен отговор на въпроса за трансценденцията. Ала голямата полза за Църквата ще бъде, че ще престане да се възприема като сила на отказа и на отрицанието, а ще стане сила на предложението. Дори за атеистите. Това ще бъде прогрес.

Папа Франциск: Има обаче разлика между модерното и светското. Не трябва да се бърка еволюцията на традицията, пастирското разбиране, с объркването на естеството на нещата. Какво да мислим за брака на личности от един и същи пол? „Бракът“ е историческа дума. Винаги в историята на човечеството, дори не само в Църквата, той се е сключвал между мъж и жена… Не може да се промени това. Такова е естеството на нещата. Те са такива. Сега се говори за „граждански съюзи“…Нека не се шегуваме с истините. Зад всичко това е „идеологията на джендъра“. От книгите децата научават, че човек може да избира пола си. Защото „джендърът“ – да бъдеш мъж или жена, било избор, а не естествен факт? Нещо, което облагоприятства заблудата. Нека кажем нещата такива, каквито са: бракът е между мъж и жена. И това е точният термин.

Доминик Волтон: Идеологията на джендъра не е същият проблем, това е социологическо отклонение. Тя иска да каже, че половете се обезличават и че обществото е това, което разпределя мъжката роля или женската роля. Този детерминизъм е ужасен. Вече няма природа, няма култура, нито съдба, нито свобода, има само социален детерминизъм. И щом сте срещу тези детерминизми, обявяват ви за реакционен. Казват ви, че възприемате позициите на Църквата! Това идеологическо отклонение се случи преди двайсетина години.

Папа Франциск: Става дума за огромно объркване в настоящето. Заявих го публично един ден, когато говорех на площад „Свети Петър“ за брака. Казах: „Има нови идеи, но аз се питам дали тези нови идеи, сред които е идеологията на джендъра, не почиват върху страха от различията.

Доминик Волтон: Отрицание на множеството форми на другостта?

Папа Франциск: Казах го под формата на въпрос. И насърчих изследователите да размислят над темата.

Доминик Волтон: Идеологията на джендъра, това е рискът от отрицание на различието. Различието не е чисто социално. Много по-сложно е. Това е някаква форма на преобърнат детерминизъм. Казвайки, че няма мъже и жени и че всичко зависи от обществото, всъщност се налага форма на социален детерминизъм.

Папа Франциск: Не бих искал в никакъв случай моята позиция за поведението към хомосексуалните личности да се свързва с теорията на джендъра.

Доминик Волтон: Да, разбира се. Различието е съществено! В момента се наблюдава порив към легитимиране на хомосексуалната общност след векове на доминиране и изключване. Легитимирането им може би наподобява идеологията на равенството.

Папа Франциск: Да, но това е идеология…

Доминик Волтон: Какво друго буди у вас страх от секуларизацията, намираща се между модерността и традицията?

Папа Франциск: Че това започва да се превръща в диктатура със светски критерии, тъй като тъкмо така светското влиза в играта. Секуларизацията е и обвързана с парите. Добрите неща в този век започват да са тези, които се измерват с пари. Тъкмо това е в основата на светското и то отслабва личността.

Доминик Волтон: Защото подсича корените?

Папа Франциск: Тук е проблемът. Говорите за корени и това е вярно. Но има и начини на живот, които са напълно релативни, релативни спрямо обстоятелствата. Оставяме се по течението… Секуларизацията носи със себе си и отричане на трансценденцията, което няма нищо общо със здравословната светскост. Секуларният свят има собствена автономия – тази на правителствата, на обществата, на законите.

Доминик Волтон: Може ли да се каже, че секуларизацията е светскостта, станала идеология?

Папа Франциск: Връщам се към здравословно светското, което идва да каже, че сътворените неща имат автономията си. Например държавата трябва да е светска. Светска. Вече говорихме за френското наследство на Просвещението. Една светска държава, в която да има място за всички. Това е трансценденцията за всички. Всеки може да упражнява занаят, професия и същевременно да е отворен за трансценденцията: едното не изключва другото. Светската държава трябва да зачита всички човешки ценности. Секуларизацията е в движение…Не бих искал да използвам тази дума и гледам да не я използвам, но разберете какво се опитвам да обясня: тя е като „болест“, която затваря вратите и прозорците за всеки вид трансценденция. Всичко се случва вътре. Лошото светско начало, това е тъкмо прекомерната светскост. Секуларизацията търси само ценности, затворени вътре в нея. И тя изключва трансценденцията.

Доминик Волтон: Ето вероятно основанието, поради което твърдите, че в светското религиите трябва да са в публичното пространство. Ала във Франция концепцията за светското предполага религиите да остават в частното пространство.

Папа Франциск: Тъкмо това е наследството на Просвещението. Що се отнася до политиката, християните трябва да се ангажират. Но не да създават „християнска партия“. Може да се създаде партия с християнски ценности, без тя да е изрично християнска.

Доминик Волтон: Вие идвате от Новия свят, това помага ли ви по-добре да разбирате проблемите на света, или не толкова?

Папа Франциск: Помага ми, защото виждам неща, които не съм виждал там. Нещо, което ме подтиква към размисъл. Да разбирам, да търся пътища, за да разреша въпросите… В този смисъл това ми помага. В което се корени и един основен принцип: различията ти помагат винаги да израснеш. И с това се връщаме към темата отпреди малко: страхът от различията ни смалява.

Доминик Волтон: Съгласен съм. Различията са фактор, който ни обогатява, разбира се. Тъкмо поради това оценностяването на културното различие ни научава на другост и представлява прогрес. Ако човечеството не зачита културното различие, това е равносилно на смърт. Църквата би могла да го заяви с още по-голяма сила, защото това е нейното свидетелство. Може да има респект към културното различие и респект към универсализма. Това е и универсалисткото послание на Църквата. Това е връзката и общото благо, които съществуват между Църквата и ООН.

Папа Франциск: Някои страни са способни да интегрират имигрантите в своя живот. Ала други в продължение на две или три поколения ги „обективират“ в гетата. Без интеграция.

Доминик Волтон: Връщам се към един от вашите призиви: „Земя, труд, работа“. Защо не направите енциклика върху това?

Папа Франциск: Една „миниенциклика“ беше направена по време на втората среща на народните движения, където имах дълго изказване. Първата среща беше в тук, във Ватикана, втората в Боливия. Третата ще бъде отново във Ватикана. Защото бедните, работниците, трябва винаги да бъдат защитавани. Говоря въз основа на моя опит от Аржентина със синдикатите. С времето тежестта на синдикатите нараства, но поради корупцията и заради други неща се забравя за бедните. И бедните започват да се сдружават помежду си на друга основа. Това са народните движения. Те са много важни в Азия, във Филипините, в Индия и Тайланд. Много, много важни. И в Латинска Америка те започват да се разгръщат. В Централна Америка също се организират добре. В Аржентина, когато бях епископ, започнах да работя с тях още когато ги опознах. И моето изказване на втората среща беше една миниенциклика.

Доминик Волтон: Да, но това не много известно. Не се знае, че сте оказали такава подкрепа на тези народни движения. А тъкмо тук е ангажираността ви в полза на cartoneros, сиреч на най-бедните сред бедните.

Папа Франциск: Общността на св. Каетан[3] в Аржентина се отличава със своето благочестие, което обединява хората, и то именно най-бедните хора, които си търсят работа, или тези, които благодарят, че имат работа. След религиозната церемония има винаги марш на народните движения чак до центъра на града, който няма нищо общо с Църквата. Целта е да поставят справедливи искания. От трите неща трудът е най-важното, защото той е, който дава достойнство.

Доминик Волтон: Има цяла една традиция в Църквата още от папа Лъв XIII и неговата енциклика Rerum Novarum да се изобличат пораженията на капитализма, голяма традиция, която, уви, не е призната.

Папа Франциск: Моята енциклика Laudato si не е зелена енциклика. Тя е социална енциклика.

Доминик Волтон: Да, но тук има противоречие. Лепнаха ви етикета „екология“.

Папа Франциск: Екология, но зад нея има социални проблеми.

Доминик Волтон: През цялата история на Църквата е имало опити да се ценности трудът, но това е забравено. Има поне четири-пет сюжета, където опитът на Църквата е определящ, най-вече по отношение на онова, което засяга труда. Някой може да е съгласен или несъгласен, но това съществува и трябва да се признае.

Папа Франциск: Казвам много неща на утринните проповеди в „Санта Марта“. Можете да ги намерите на сайта. Имам осем тома с утринни проповеди.

Доминик Волтон: Вече осем? Ясно.

Папа Франциск: Те са кратки. По осем минути. Но вътре ги има тези теми. Подготвям ги, мисля ги от предния ден, без да ги пиша.

Доминик Волтон: Нали знаете за недоразумението в комуникацията. Защото комуникацията е най-често недоразумение. Не е само посланието, важен е въпросът за възприемането. И ако хората не чуват? Най-големият враг на човека е човекът, който не иска да чуе. Философът Реймон Арон обичаше да повтаря една фраза, която много харесвам: „Най-голямата пречка пред свободата на пресата е читателят“. Защото читателят иска да открие във вестниците, по радиото, телевизията или в интернет онова, което потвърждава идеите му, неговите идеологически избори. Няма комуникация без оценностяване на възприемащия, а той се съпротивлява на всичко, несъответстващо на неговите идеологически и културни избори…

Папа Франциск: И с мен е същото. Чета вестника и търся онова, което ме интересува.

Доминик Волтон: Което идва да каже, че самите ние сме пречка пред отвореността… Което пак ме подсеща и за друг проблем, за който вече говорихме: връзките между традиция и консерватизъм. Често упрекват Църквата, че е традиционна. Какво да кажем в тази връзка, доколкото въпросът за традицията не е обвързан само с консерватизма.

Папа Франциск: Просто традицията, преданието, се пренася от Светия Дух. Докато идеологиите пренасят традицията без Светия Дух. Идеологиите имат политическа позиция. В Църквата онова, което пренася напред живота на Църквата, е Светият дух. И тук аз не изпадам в йоахимитство[4]… Има едно прекрасно изследване на отец Анри дьо Любак – Духовното наследство на Йоахим дел Фиоре. Вътре има много неща, включително върху вашата Жорж Санд!

Доминик Волтон: Впрочем спечелихте ли битката с „петнадесетте болести на Курията“[5]? Защото това не са само болести на Курията, а всеобщи болести (смях).

Папа Франциск: Да, да. Подготвям нова реч пред кардиналите за Рождество. Отново върху реформата. Да, тя върви трудно, защото това не е просто реформа на разпределението на постовете, а реформа на нагласите.

Доминик Волтон: Ако успеете, това ще означава, че Светият Дух е действал…

Папа Франциск: Да, разбира се…

Доминик Волтон: Според вас отношенията между Църквата и политическата власт претърпяха ли промяна след Втория ватикански събор?

Папа Франциск: Да.

Доминик Волтон: В какъв смисъл?

Папа Франциск: Автономия и сътрудничество за благото на народа. Сътрудничество, когато е необходимо.

Доминик Волтон: Навсякъде по света?

Папа Франциск: Не, не, би било твърде хубаво.

Доминик Волтон: Как бихте могли да популяризирате четирите критерия, описани в Amoris Laetitia, тоест приемане, съпровождане, различаване, интегриране?

Папа Франциск: Свещениците и епископите работят по тези теми и по начините да ги направят по-конкретни. Аз дефинирам линията и всеки, във всяка ситуация, трябва да отчита тези четири критерия и да върви напред. Това са критерии за реалния живот. Ако избера друг път и започна да казвам: „За приемането на хората трябва да направим това, за да ги интегрираме – онова“… ще затънем в дебрите на казуистиката.

Когато някой младеж в пастирската ми дейност в Буенос Айрес дойдеше да ми говори за проблемите си, аз го питах: „Правиш това? Мислил ли си за друг избор в живота си? Защото не е редно да постъпваш така, а после да тичаш на химическо чистене, за да махнеш петното. Помисли. Помисли за други пътища“. Не можем да отмием един грях просто така. Един грях се заличава бавно, много бавно… когато се върви към доброто. Бог е Този, Който те привлича, за да те отдалечи от греха. И ако няма Бог, не можем да заличим греха.

Доминик Волтон: Последен въпрос за връзката между традиция и модерност. Така наречените млади Църкви в католическия свят – Африка, Азия, Латинска Америка – какво те могат да допринесат?

Папа Франциск: Толкова много неща, толкова много. Виталността. Съзнанието за противостоене срещу закостенелия абсолютизъм. Те ни носят съзнанието за инкултурацията. Вяра, която не се превръща в култура, не е истинска вяра. А щом една култура не е способна да се изрази, тогава и вярата не е отворена култура. Ето връзката между вяра и култура. Инкултурирането на вярата е евангелизацията на културата, това е същественото. Днес се наблюдава такова откриване… Инкултурацията е повече от всякога актуална. Ако отидете в Африка, ще видите, че там месата трае три-четири часа. Защо? Защото там не може да има меса без танц. Нима това не е сакрално? Да, сакрално е. Защото танцът е сакрален. И там има голямо благочестие. Защото вярата е инкултурирана. За сметка на това при традиционалистката идеология има такава вяра (прави жест за наочници): благословията трябва да се дава така, пръстите по време на месата трябва да се държат ей така, с ръкавици, както някога… Онова, което направи Вторият ватикански събор по отношение на Литургията, бе наистина нещо голямо. Защото откри Божието служение за народа. Сега народът участва.

Доминик Волтон: Отидохте в Грузия и Азербайджан. Бяхте в най-бедните страни от Африка, в бедните страни на Латинска Америка. Което е рядко за един папа. Избирате винаги новите или малките църкви. Грузия е много малка страна с огромни конфликти! Защо тези малки страни са забравени от света, но не и от вас? Дали не защото са cartoneros на глобализацията?

Папа Франциск: Когато си тръгвах от Албания през 2014 г., в самолета журналистите ми казаха: „Това е първата страна от Европа, която посетихте, но тя не е част от Европейския съюз“. Защо – отново същият въпрос. Защото това е сигнал. Първата страна от Европейския съюз, която посетих, беше Гърция. Остров Лесбос. Защото Страсбург не е Франция, отидох там заради Европейския съюз, не заради Франция. Втората страна беше Полша. Бях в Албания най-напред, сетне в Босна и Херцеговина… Сега мисля за Македония, за Балканите…

Доминик Волтон: Балканите…

Папа Франциск: Да, това са сигнали.

 

Превод от френски: Тони Николов

 

[1] Св. Викентий Лерински – монах от Леринския манастир в Галия, автор на съчинението Commonitorium (Традиция и прогрес). Б.а.

[2] Св. Петър Клавер (1580–1654) – йезуитски свещеник, каталонец по произход, мисионер в Южна Америка, където обгрижва робите. Б.а.

[3] Св. Каетан (1480–1547) – италиански свещеник, основател на Ордена на театинците, известен с помощта си за тежко болните хора. Почитан като светец покровител на Аржентина, както и покровител на безработните.

[4] Йоахим дел Фиоре (ок. 1132 – ок.1202 г.) – францискански монах от Калабрия, който разделя историята на човечеството на три периода (на Отца, Сина и Светия Дух), като последният период според него вече настъпва със Средновековието. Теорията му, отречена от Църквата, е възприета впоследствие от някои утописти. Б. а.

[5] Става дума за реч на папата, произнесена по Рождество Христово пред Римската курия, 22 декември 2014 г. Б. а.




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2019 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org