BG | RU

КАКВО E ЗНАЕЛ ПАПА ФРАНЦИСК?

2018-11-09 11:30:05, Рос Даутат

  

Рос Даутат (род. 1979 г.) е американски католически блогър и публицист, колумнист на Ню Йорк Таймс от 2009 г. Автор е на редица книги, последната от които е Промяна в Църквата: папа Франциск и бъдещето на католицизма (To Change the Church: Pope Francis and the Future of Catholicism. New York, 2018)

 

Католическата църква се нуждае от водачи, които да изчистят развалата сред собствените си богословски съюзници. Папата не успява да стори това.

На свикания през 2015 г. в Рим Синод на Католическата църква ‒ напрегнато събрание, на което папа Франциск убеди събраните епископи да либерализират католическото учение за повторния брак и развода, участие по лична покана на папата взе и пенсионираният белгийски кардинал Готфрид Даниелс.

Изборът на Даниелс изглеждаше естествен – известен либерал, той беше един от епископите, подкрепили Хорхе Берголио при избора му за папа Франциск, а в синодалната битка с епископите консерватори папата се нуждаеше от всички съюзници, на подкрепата на които можеше да разчита.

Ала от друга гледна точка изборът на Даниелс беше крайно неуместен ‒ в края на кариерата си той беше записан как убеждава един млад човек, жертва на сексуално насилие, да не оповестява публично обвинението си срещу неговия чичо ‒ епископ Роже Вангелюв от Брюж, Белгия. За папа Франциск, който обеща да въведе ред сред епископите, прикриващи сексуалното насилие, извикването на такъв човек от пенсия, за да присъства на Синод за семейството, беше знак, че идеологическата лоялност е по-важна от личните прегрешения: сексуалното насилие може да е зло, но по-важно е да заемаш правилната страна в католическата гражданска война.

Случаят Даниелс е полезна отправна точка, когато оценяваме бомбата, избухнала на вече и без това изпълнения с кратери католически пейзаж, след като бившият папски нунций в САЩ архиепископ Карло Мария Виганò публикува своето „Свидетелство“, в което обвинява цяла редица служители на Ватикана, че в продължение на години са били информирани за сексуалните посегателства на кардинал Тиодор Макарик.

В документа, необичаен и по съдържанието, и по тона си, Виганò твърди, че след години неуспешни опити Америка най-накрая успяла да убеди Рим да вземе мерки, когато предшественикът на Франциск, Бенедикт XVI, наложил санкции на вече пенсионирания Макарик – като го лишил от резиденция, забранил контактите му със семинаристи и ограничил публичните му изяви. В документа също така се твърди, че макар Франциск да е бил информиран за сексуалните прегрешения на Макарик, той отменил тези санкции, върнал Макарик на публичната сцена и разчитал на съвета му при новите назначения. И да, в края на документа Виганò призовава Франциск да подаде оставка.

Все още никой от официалните лица от Ватикана, споменати в документа, не е взел отношение, за да потвърди или отрече достоверността на казаното от Виганò. Самият Франциск се ограничи с витиеват коментар по време на полета на връщане от посткатолическа Ирландия. Кардинал Доналд Вюерл от Вашингтон, обвинен в миналото, че е прикривал такива сексуални посегателства, направи изявление, в което отрича Виганò някога да го е информирал за наложени санкции върху неговия предшественик.

Междувременно привържениците на папата акцентираха върху консервативните възгледи на Виганò, на критиките му към Франциск и поставиха под съмнение обвиненията му, посочвайки, че Макарик многократно се е появявал на публични събития, включително и със самия Бенедикт, в периода, когато се твърди, че са му били наложени ограничения.

В същото време обаче изникват свидетелства в подкрепа на думите на Виганò – включително и от близки до самия Бенедикт. И предвид объркания и неефективен начин, по който последният папа ръководеше Църквата, лесно е да си представим как един объркан и неефективен опит за ограничаване на Макарик е бил пренебрегнат и омаловажен от кардинала и неговите съюзници в йерархията.

В този контекст е лесно да си представим сценарий, при който Франциск технически не е „вдигал“ тези ограничения, доколкото не е знаел за тях или не е бил наясно доколко сериозни са били причините за тяхното налагане. Възможно е да е имал някаква информация от Виганò или от някого другиго за обвиненията срещу Маккарик, но да е решил, че те не са толкова страшни или да е предпочел да се довери на опровержението на самия кардинал. Защо? Отчасти заради личен интерес: Франциск има нужда от съюзници ‒ Макuарик поддържаше папските планове за либерализация, а папата имаше нужда от подкрепа при реорганизацията на американския епископат.

При този сценарий Франциск може да бъде обвинен в самозаблуда или липса на заинтересованост, но не би бил толкова виновен, колкото се опитва да го представи Виганò. И ако е лесно този сценарий да бъде допуснат в контекста на казуса на епископ Даниелс, още по-лесно е да си го представим в контекста на това как се развиват събитията в Църквата след избухването на скандала за сексуалното насилие: ако един насилник или помагач е „на страната“ на консерваторите или на либералите, той винаги намира защитници и покровители, които го пазят, докато събитията или разкритията го позволяват.

Това е основната причина, поради която Йоан Павел ІІ отказа да разследва отец Марсел Мeсиел, порочния основател на „Легионерите на Христос” ‒ защото „Легионерите” бяха консерватори, а и видимо успешни, а по това време само това имаше значение. По същата причина много консервативни католици защитаваха назначени от Йоан Павел ІІ прелати като Бостънския епископ Бърнард Лоу в началото на новия век. Пак по същата причина един известен с консервативните си възгледи свещеник, отец Карлос Урутигойти, беше добре посрещнат сред консервативните епископи в Пенсилвания и след това в Парагвай въпреки обвиненията в сексуални посегателства.

Затова и някои институции и привърженици на либералния католицизъм проявяват безразличие към покровителите на Макарик – защото Франциск е техният папа, либералът, когото те очакваха през годините на Йоан Павел II и Бенедикт, а в католическата гражданска война всичко е позволено.

Но неизбежната и дори провиденциална ирония се състои в това, че този тип отборно мислене никога не води до богословска победа, а само до излагане, срам и бедствия. Всъщност урокът от тези горчиви десетилетия е, че всяка фракция, която се надява да изведе католицизма от кризата, трябва да започне с чистка сред собствените си редици, като демонстрира непоносимост към всеки намек за развала.

Франциск, за съжаление, направи обратното. Избран от кардиналите със задачата да разчисти Ватикана, той предпочете да бъде носител на богословска промяна – което го накара да толерира корумпираната стара Римска гвардия (чиито имена изпълват писмото на Виганò) и да реабилитира либерални фигури като Даниелс, Макарик и кардинал Оскар Марадиага от Хондурас (спорна личност, сред чиито подчинени има насилник, както и семинария със скандална слава), които заслужават да си останат в миманса, ако не в килия за покаяние.

Сега тези съюзници застрашават да провалят неговия понтификат. Това не означава, че папата трябва да се оттегли, дори и Виганò да е напълно прав. Едно папско оттегляне на хилядолетие е повече от достатъчно. Такъв тип бягство от отговорност не трябва да бъде лесно достъпно за изправени пред скандали папи, дори и скандалите да са свързани със самите тях, по същия начин, по който това бягство не може да бъде достъпно и за бащите.

Вместо това верните трябва да накарат Франциск да изпълни своите неизпълнени до момента отечески задължения, да прочисти развалата, която до момента е допускал, и да даде на католицизма това, което му е липсвало през всичките тези години: водач, който да бъде ревностен и безкомпромисен срещу това, което Бенедикт нарече „мръсотия“ в Църквата, без значение колко глави ще се наложи да паднат сред собствените му привърженици в католическата гражданска война.

 

Превод от английски: Момчил Методиев




Предишен брой


Снимки

Контакти


Издава фондация "Комунитас"
Адрес: ул. "Неофит Рилски" № 61 "
Тел. 02 9810555
E-mail: hkultura@communitas-bg.org

2000-2018 hkultura.bg Начало | Броеве | Проектът | Екипът | Разпространение | Контакт | Вход
webdesign: pimdesign.org