СТАТИИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ
 
Васил Костов. За артефактите на ранната библейска история



Модерната библейска критика се заражда през ХІХ век, оформя своите направления в зората на ХХ век, развива се в средата на века, а в неговия край и в началото на ХХІ век се превръща в доминиращ научен подход. Съвременната археология също използва библейските книги в своите разработки. Историческите сведения, дадени в Библията, помагат на учените в тази област за идентифициране на много древни градове и събития. Според френския историк Жан-Жак Гласнер, специалист по цивилизацията на Месопотамия и автор на Dictionnaire archéologique de la Bible, благодарение на свидетелства, почерпени от Библията и от класическите автори, до наши дни достигат имената на няколко изключително влиятелни столици: Ур в Халдея, прочул се като родина на Авраам; Ниневия – гордият престолен град на асирийската империя, обречен на гибел в прозренията на пророците; най-сетне Вавилон – величественият град на разврата – със своята кула, издигната по нареждане на тирана Нимрод, и със своите висящи градини, едно от чудесата на древния свят, които някои приписват на царица Семирамида. Но нима Библията не дава на изначалния рай названието едем – един термин, който не е нищо друго освен стара шумерска дума, означаваща „обработваема земя”, „градина”?

Съществуват различни подходи в съвременното изучаване на Библията, които могат да се обединят в три основни групи.
Първата група включва изследователите, занимаващи се с доктриналната същност на библейския текст. При този подход историческите събития се разглеждат като исторически контекст на богословски послания, които са част от възприетата религиозна доктрина, вярата в един-единствен Бог. В този смисъл историческите събития, като естествена среда на вярата, се възприемат като обективно съществуваща реалност, изначално създадена и непрекъснато управлявана от волята на Господ – Богът на Израел. Оттук и мнението, че всички събития, описани в Библията, са напълно достоверни и точно отразени в текстовете на Библията. Това е най-голямата група изследователи. Може да се каже, без да се навлиза в подробности, че към тази група принадлежат: проповедниците, служителите на религиозните институции, изследователите апологети, изследователите, проучващи жанровото разнообразие на Библията, както и всички институционални творци.
Втората група изследователи търсят обективните реалности в библейските книги към времето на създаването на текстовете. Целта на този подход е чрез методите на съвременната библеистика да се установят обективността и степента на достоверност на описаните исторически събития. Всички владетели в древността полагат усилия да увековечат своите успехи, като: войните, които водят; броят на превзетите и унищожени градове на неприятелите; победените велики народи; както и придобитата плячка. Няма артефакти от древността за нелицеприятни събития от живота на владетелите, за пораженията, нанесени им от вражески народи, или за загубени битки. Информацията за това се получава от външни източници и по-точно от победилите ги народи. Изключение от това правило намираме в корпуса книги, събрани в Библията. Авторите на библейските книги създават текстове, чиято основна цел е да предават канонически точно и да утвърждават религиозната доктрина на народа на Израел, а историческите събития в случая имат съпътстваща и помощна роля. Историкът е този, който в старанието си да възстанови цялостната картина на епохата търси реалните измерения на събитията. В настоящото проучване ще бъдат приложени модерните изследователски посоки на позитивния и обективен подход на търсене на реалните измерения на историческите събития. Това е модерен метод в библеистиката, придобил популярност през втората половина на ХХ век и продължаващ своето развитие в наши дни. (…)