СТАТИИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ БРОЙ
 
Борис Цацов. АРХИПАСТИР, ЗАСЛУЖИЛ ОБИЧТА НА ХОРАТА 110 години от рождението на Великотърновския митрополит д-р Стефан



Дядо Стефан Великотърновски е от духовниците, имали щастието да израснат и да се развият около мастити архиереи като Варненския и Преславски митрополит Симеон (1840–1937), който създава от богобоязливия младеж Стайко един дисциплиниран и образован клирик, впоследствие изтъкнат архиерей на БПЦ.

Съвременниците му, познавали го отблизо, недвусмислено го определят като добродушен, грижовен и жизнерадостен човек – качества, придобити у него още от най-ранна възраст, които той успява да съхрани до края на земните си дни.
Митрополит Стефан е роден на 13/26 октомври 1907 г. в с. Кара Хюсеин (сега с. Чернево, Варненско) в многолюдното семейство на Петър Стайков Сар-Янчев и Мара Попсавова Жекова със светското име Стайко Петров Стайков.
Израснал в изключително скромен бит и лишения, той бил най-малкото, седмо дете. Майка му, изцяло отдадена на домочадието си, от малък го възпитава в изрядност и добротворство, а баща му се занимавал с абаджийство и дърводелство, но наред с това бил и църковен певец в селския храм „Св. Троица”.

Първоначално образование Стайко получава в родното село, а прогимназиално – в с. Суворово, Варненско. Завършил Пловдивската духовна семинария с успех през пролетта на 1927 г., от 1 август с. г. до 15 септември 1928 г. той е клирусен певец във варненския храм „Св. архангел Михаил”, като през този период живее във Варненската митрополия. Наблюдавайки внимателно и отблизо прилежността на своя квартирант послушник, дядо Симеон Варненски решава да подпомогне неговото желание да завърши и висше богословското образование. Така от края на 1928 г. бъдещият владика е студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а следването му се осъществява благодарение на Епархийския просветен фонд „Митрополит Симеон”, учреден още през 1923 г., с целта да издържа систематично и последователно по един младеж – семинарист от епархията в някое Висше богословско училище. Как е работил този Фонд и колко лица са се ползвали от него като цяло, в настоящия момент не е необходимо да обобщаваме, но като единствена архивна податка на името на Стайко П. Стайков откриваме една запазена бележка, която свидетелства, че в продължение на четири години – от 1928 до 1932 г., той е получил общо 54 000 лв. В документа, с дата 10 юни 1932 г. митрополит Симеон саморъчно е удостоверил следното: „За йеродякона Стефана, проповедника, е похарчена горната сума”.
Стайко Стайков завършва Богословския факултет в началото на 1932 г. Завърнал се във Варна, от 1 юли 1932 до 4 януари 1935 г. той е писар и епархийски проповедник при Варненско-Преславската митрополия, в която продължава и да живее, а наред с това става член на основания още през 1925 г. варненски хор „Морски звуци” с диригент свещеник Христо Михайлов.

След дълбок размисъл и убеденост в стремежите си на 4 януари 1935 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично” Стайко Стайков е постриган в монашество – расофор с името Стефан от митрополит Симеон. На следващия ден – 5 януари, в същия храм архиереят го ръкополага и в йеродяконски чин.
В края на 1935 г. отец Стефан се обръща с писмо до проф. Петър Ников – племенник на дядо Симеон, в което моли за ходатайство пред владиката да бъде изпратен на едногодишна специализация в чужбина със средства на епархийския просветен фонд „Митрополит Симеон”, тъй като още от обучението си в семинарията владеел добре немски език. Получил исканото благословение, от м. ноември 1937 г. йеродякон Стефан е на езикова специализация в гр. Фрайбург, Германия, където слуша и лекции по каноническо право и християнско изкуство при известния професор Й. Зауер.
Малко преди заминаването му обаче Българската православна църква преживява тежка загуба. След кратко боледуване на 23 октомври 1937 г. във Варна предава Богу дух маститият Варненски и Преславски митрополит Симеон. Това е голяма лична драма и за отец Стефан, който едва поел по пътя на духовното поприще, остава без духовен старец и попечител.
След едногодишно пребиваване в Германия от м. септември 1938 г. младият духовник отново е на служба във Варненско-Преславска епархия. На 19 декември с.г. във варненския храм „Св. Николай” той е ръкоположен за йеромонах от новоизбрания митрополит Йосиф, като от същата дата до началото на 1939 г. е финансов ревизор при Варненската митрополия. От 15 септември 1939 до 15 септември 1940 г. йеромонах Стефан е учител ефимерий в Пловдивската духовна семинария.

През м. септември 1940 г. отец Стефан получава втора стипендия и отново заминава за Германия, където следва в Юридическия факултет на университета в Бреслау, от който се дипломира на 20 декември 1943 г. Там той защитава докторат по право, като темата на дисертацията му е „Църквата и държавата в България (1878–1918)”, която поради тогавашните военновременни условия е отпечатана само в десет циклостилни екземпляра. Дисертацията е с посвещение: „В памет на моя духовен баща и благодетел Варненски и Преславски митрополит Симеон”.
Завърнал се в България през м. май 1944 г., от 2 август с.г. йеромонах Стефан преминава на служение в Пловдивска митрополия като епархийски проповедник.
На 7 януари 1946 г., Рождество Христово, в пловдивския катедрален храм „Успение Богородично” той е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския митрополит Кирил, а от 15 юни 1947 г. до 1 април 1950 г. е протосингел на Пловдивската митрополия.

След установяването на комунистическата власт в България за отец Стефан се дават няколко „характеристики”, запазени в архива на Министерството на външните работи, в една от които се казва: „Характеристика на Архимандрит Д-р Стефан Петров, Протосингел на митрополията: Живее на ул. „Св. Марина” 20. Стефан е роден на 13.Х.1903 г. в с. Страшимирово, Варненско, българин, български поданик, източно православен, неженен, произхожда от селско семейство. Завършил е БФ в София и право в Берлин – немски възпитаник. След завръщането си в България е бил учител в Пловдивската семинария, влизал е в спорове с прогресивни ученици за превъзходство на една раса над друга. Архим. Стефан, още като ученик, е бил привърженик на Цанковото движение. Той е един от най-близките хора на митрополит Кирил. Бил е енорийски свещеник в църквата „Св. Богородица”, а след заминаването на Горазд за Цариград, е бил назначен протосингел на Пловдивската митрополия. След 9.ІХ.1944, особено през 1945 г., когато съществуваше опозицията, той предвождаше опозиционната група свещеници срещу прогресивните свещеници. По отношение присъдата на Н. Петков е казал, че каквото правели комунистите, за себе си го правели. Той има вече прослужени 20 години. (ОК на ОФ Пловдив) Зав. Орготдел: (п) С.Илчева Зав. сек. „Кадри”: (п) Ел. Трайчева”. (…)